О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
гр.София, 24.04.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1458 описа на ВКС за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 14.09.2012г. по гр.д.№ 317/2012г., с което ОС Кърджали е уважил искове с правно основание чл.344, ал.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Основно училище “Н. В.”- [населено място], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отменил уволнението на Н. Ф. А., възстановил я е на предишната й работа- “директор”, а ОУ „Н. В.” и е осъдил училището да й заплати обезщетение в размер на 950.10 лв., за времето, през което е работела на по- ниско платена работа за срок от 6 месеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до пълното изплащане на сумата, като иска в останалата му част до пълния предявен размер от 951 лв. е отхвърлен.
Установено е по делото, че Инспекторатът по образование [населено място] на основание чл. 90, ал. 1 и чл. 91 КТ, във вр. с чл. 37, ал. 6 ЗНП, е обявил конкурс за заемане на длъжността „директор” на общински училища на територията на област К., в това число и за ОУ” “Н. В.”- [населено място] и ответницата по жалба – ищец в производството – Н. Ф., е спечелила конкурса, поради което на 26.07.2012 г. на основание чл. 107 КТ е подписано споразумение № РДА 08-148/26.07.2010 г. между РИО – К. и ищцата установяващо възвикналото от конкурс трудово правоотношение за длъжността „директор”. Установено е също така, че със Заповед № РДА 08-196/27.10.2010 г., издадена на основание чл. 325, т. 3 КТ на Началника на РИО- [населено място] е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, поради изтичане на уговорения срок и същата била освободена от длъжността „директор”.
Съдът е изложил съображения за това, че в случая, страните по делото в приложеното споразумение, наред с уговореното възнаграждение, са уговорили и срок на трудовото правоотношение от три месеца, макар конкурсът да не е бил обявен за определен срок, а в споразумението не е посочено на какво основание е уговорен срока на договора. Прието е при тези данни, че процесният трудов договор е сключен в нарушение на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ и следва да се счита за такъв за неопределено време. Посочено е, че основанието на чл. 325, т. 3 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от конкурс, би било приложимо по силата на чл. 336 КТ, само при положение, че конкурсът за заемане на конкурсната длъжност, е бил обявен за определен срок, което в случая не е било сторено. Съдът е приел, че предявеният иск за отмяна на уволнението като незаконно е доказан и следва да се уважи, а с оглед неговия изход се явяват основателни и обусловените искове по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ- за възстановяване на заеманата преди това длъжност и заплащане обезщетение на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ съобразно зключението на вещото лице.
В изложението към касационната жалба жалбоподателят- работодател, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на въпроса за “определяне срочност при възникване на трудовото правоотношение от конкурс по чл.90, ал.1 и чл.91 КТ”. Поддържа, че този въпрос е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС. Не представя решения на състави на ВКС или други съдилища относими към поставения въпрос.
Настоящия съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от жалбоподателя въпрос. На същия в решението е даден отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 21.12.2009г. по гр.д.№3405/2008г., ІV г.о. на ВКС. В същата се приема, че разликата в начина на възникване на трудовото правоотношение определя и различията с трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор и по отношение времетраенето на трудовия договор. Посочва се, че в КТ няма нормативно установени изисквания за продължителност на действие на споразумението по чл. 107 КТ, но когато тези срокове се уреждат в специални закони, актове на МС или устави въз основа на общия принцип за времетраене на трудовото правоотношение – до провеждане на нов конкурс за заемане на длъжността, работодателят не може да определи различен срок на действие на договора. Приема се, че времетраенето на този трудов договор е винаги до сбъдване на предвиденото в закона условие – успешно провеждане на нов конкурс и определяне дата на встъпване в длъжност на лицето спечелило конкурса. Приема се също така, че при длъжности, обявени за конкурсни с нормативен акт, срокът на времетраене на трудовото правоотношение със спечелилия конкурса е до провеждане на нов конкурс, а когато не е по закона не съществува пречка конкурсната длъжност да е за извършване на определена работа; за временна, сезонна или краткотрайна работа; за работа в обявено в несъстоятелност или ликвидация предприятие; конкурса да е обявен за временно заемане на длъжност за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа или за определен срок при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на обявяване на конкурса, обуславящи срочността на трудовото правоотношение, като в последните хипотези е приложима нормата на чл. 68, ал.5 КТ. В настоящия случай въззивният съд е постановил своето решение в съотвествие с тази практика, поради което не е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.09.2012г. по гр.д.№ 317/2012г. на ОС Кърджали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: