2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 04.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 127/2011 година
Производство за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Х. И. Ч. от[населено място] е подал молба вх. № 1020855/8. 6. 2010 г. за отмяна на влязло в сила решение по гр. д. № 3695/1997 г. на Софийския районен съд, 28-ми състав.
Против молбата е постъпило възражение от Х. К. от[населено място] с искане да не се допуска производство по молбата за отмяна, тъй-като тя е недопустима.
При проверката по чл. 307, ал. 1 ГПК, касационният съд установи следното:
От изложението на молбата за отмяна е видно, че молителят Ч. иска отмяна на решение № 76/9. 3. 2010 г. на ВКС, ІV гражд. отделение. Молителят твърди, че с това решение е потвърдено въззивно решение от 10. 8. 2007 г. по гр. д. № 4055/2004 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение на Софийския районен съд, 28 състав по гр. д. № 3695/1997 г.. Молителят е посочил, че с последното решение е прогласена нищожност на договор, сключен с нот. акт № 12/1990 г., като привиден и прикриващ действителен договор за прехвърляне на 1/3 ид. ч. от дворно място в[населено място] на Ч. срещу негово задължение за построяване на триетажна жилищна сграда в дворното място.
От досието на настоящото дело, включващо посочените решения и делата, по които те са установени, е видно, че искането за отмяна е недопустимо.
Решение № 76/9. 3. 2010 г. е постановено по гр. д. № 2544/208 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение и с него е оставено в сила решението на Софийския градски съд по гр. д. № 4055/2004 г.. От диспозитива на това решение е видно, че градският съд се е произнесъл само по въззивна жалба на Х. К. и Х. К. срещу решение на Софийския районен съд, постановено на 9. 1. 2004 г. по гр. д. № 3695/1997 г., с което са отхвърлени исковете на К. срещу Х. Ч. и други две лица за обявяване нищожност на конкретно посочени договори, поради противоречието им със закона, невъзможен предмет и липса на основание на договорите. Както в мотивите, така и в диспозитива на въззивното решение на СГС е отбелязано, че решението на СРС от 9. 1. 2004 г. по гр. д. № 3695/1997 г. в останалата част е влязло в сила, тъй-като не е обжалвано. От диспозитива на първоинстанционното решение е видно, че исковете на К. срещу Х. Ч. са били частично уважени, като е прогласена нищожност поради привидност на договора, удостоверен с нот. акт № 12/11. 10. 1990 г.. От досието на гр. д. № 3695/1997 г. е видно, че Х. Ч. е получил лично съобщението за решението на 16. 2. 2004 г., не го е обжалвал в срока по чл. 197 ГПК /отм./ и то е влязло в сила на 2. 3. 2004 г. в частта за обявяване нищожност на договора, поради привидност. Молбата за отмяна, подадена от Ч. на 8. 6. 2010 г. или повече от шест години след влизане в сила на оспорваното решение не може да бъде разгледана, съгласно чл. 305 ГПК. Формалното му искане, че се претендира отмяна на решението на ВКС от 9. 3. 2010 по гр. д. № 2544/2008 г., е несъстоятелно, тъй-като това решение не касае решението за нищожност поради привидност на договора от 11. 10. 1990 год.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА разглеждане на молбата вх. № 1020855/8. 6. 2010 г. на Х. И. Ч. за отмяна на влязло в сила решение по гр. д. № 3695/1997 г. на Софийския районен съд, 29-ми състав.
Прекратява производството по делото.
Определението за прекратяване може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: