2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1186
София, 20.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1771/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Пловдивският окръжен съд, с въззивно решение от 15. 7. 2010 г. по гр. д. № 1530/2010 г. е отхвърлил предявените от А. Б. против Р. Б., искове за обещетения за имуществени вреди в размер на 3 269 лв., която сума включва стойността на полумасивна стопанска постройка от 13 кв. м. в размер на 2 000 лв. и стойността на намиращите се в нея строителни материали и вещи в размер на 1 269 лв.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца по делото А. Д. Б. от [населено място]. Към жалбата са приложени изложение на основанията за касационно обжалване и съдебни актове – Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС, решения на състави на ВС и ВКС.
Ответникът Р. Е. Б. от [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и жалбата е неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
От изложението на исковата молба, подадена от Б., следва, че той претендира обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на събарянето на собствената му стопанска постройка с площ 13 кв. м., намираща се в собствения му имот УПИ VІІІ-552 в кв. 186 по плана на [населено място], ІІ градска част, при което са унищожени съхраняваните в постройката вещи и строителни материали. Заявено е в исковата молба, че събарянето на постройката е извършено от ответника Б. през месец януари 2009 г., когато Б., без разрешение от административните органи, е започнал да събаря жилищна сграда и помощни постройки в собствения му имот УПИ ІХ – 549 в кв. 186 по плана на [населено място], който е съседен на имота на ищеца. Въззивният съд е отхвърлил иска като неоснователен, тъй-като е приел, че по делото не е установено при пълно и главно доказване, че събарянето на постройките в имота на Б. е причинило погиването на стопанската постройка на ищеца Б., както и на вещите и материалите в нея. Съдът е направил анализ на гласните доказателства – показанията на посочените от страните свидетели, изложил е съображения за кредитирането на едни от свидетелите и дерогирането на други свидетелски показания, като се е позовал и на опитните правила и житейската практика.
Искането на жалбоподателя Б. за допускане на касация на въззивното решение е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВС, изразена в постановления на Пленума на ВС – основание за касация по т. 1, и в противоречие с множество решения на състави на ВКС – основание за касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Искането е неоснователно.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС относно въпроси, свързани с основанията за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, правният въпрос, който е разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на съда по конкретното дело. Решаващият извод на Пловдивския окръжен съд, обусловил въззивното му решение, е липсата, поради недоказване, на причинна връзка между действията на ответника Б. и твърдяните увреждания на имуществото на ищеца Б.. Произнасянето на въззивния съд в този смисъл не е в противоречие с принципните постановки на приложеното ППВС № 4/1975 г. или с практиката на други съдилища, удостоверена от представените решения на различни съдебни състави. Последните имат предвид конкретни фактически хипотези, които са неотносими към спора по делото. Обжалваното въззивно решение също е основано на конкретната фактология по делото, така както тя е била приета за установена от доказателствата по делото, според решаващият съд, и неговите доказателствени изводи не са основание за допускане на касация. Те могат да бъдат проверявани по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК в производство за разглеждане на касационната жалба по същество, при вече допуснато касационно обжалване.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15. 7. 2010 г. по гр. д. № 1530/2010 г. на Пловдивския окръжен съд по жалбата на А. Б. от [населено място].
ОСЪЖДА А. Д. Б. да заплати на Р. Е. Б. от [населено място] сумата 150 /сто и петдесет/ лева разноски по делото за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: