О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
София, 19.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 6522/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Д. Д. от [населено място] е подал касационна жалба против решението по гр. д. № 255/2013 г. на Великотърновския апелативен съд и приложил изложение по допустимостта на касационно обжалване.
Ответницата М. С. от [населено място] не е взела становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Великотърновския окръжен съд, като първа инстанция, с решение по гр. д. № 1408/2012 г. е осъдил М. С. да заплати на Д. Д. сумата 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и отхвърлил иска на Д., предявен на основание чл. 45 ЗД за разликата над присъдената сума 30 000 лв. до претендираната сума 50 000 лв. Ищецът Д. подал въззивна жалба срещу решението в частта за отхвърляне на иска, за разглеждането на която е образувано гр. д. № 255/2013 г. по о писа на Великотърновския апелативен съд. Същият съд, с обжалваното решение, постановено на 11. 07. 2013 г. е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част за отхвърляне на иска за разликата над сумата 30 000 лв. до размер на сумата 50 000 лв. Въззивният съд е приел, че сумата 30 000 лв. ще обезщети в пълен размер претърпените от ищеца Д. неимуществени вреди, като се е позовал на доказаните обстоятелства по делото – трайно влошаване на психичното му здраве за повече от шест години, влошени отношения със семейството, нужда от специализирано лечение, оставане без работа, невъзможност да изпълнява служебните си задължения.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта за отхвърляне на иска е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като са поставени два въпроса: Произнесъл ли се е въззивният съд в най-добър интерес за ищеца като е отхвърлил иска за разликата над 30 000 лв. до 50 000 лв.; Произнесъл ли се е въззивният съд в защита интереса на ищеца по въпроса дали претърпените от ищеца вреди са по-големи от присъдените 30 000лв., изследвал ли е всички събрани по делото доказателства, зачетен ли е фактът на продължителността и степента на увреждането му.
Искането е неоснователно.
Поставените въпроси касаят доказателствените изводи на решаващия съд относно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, а не се отнасят до разрешаване на принципни правни въпроси. Въззивният съд е изложил подробни мотиви за поставения във въззивната жалба на Д. спорен въпрос за реално дължимия размер на паричното обезщетение. Съображенията на съда са обосновани с относимите към този въпрос правнорелевантни факти, както са посочени по-горе, и с прилагане на законовото изискване за справедливост по чл. 52 ЗЗД. При това произнасяне въззивният съд не е допуснал противоречие с практиката на ВКС – посочените от жалбоподателя решения на състави на касационния съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В решенията е прието, че справедливият размер на обезщетението е различен за всеки отделен случай, че паричният еквивалент на моралните вреди е обусловен от конкретните факти по делото и по този начин е процедирал решаващият съд по настоящото дело. В самото изложение за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят е посочил, че понятието „справедливост” е морална категория и се определя от конкретиката на спора и основните положения за тълкуване на това понятие са дадени с ППВС № 4/1968 г..При постановяване на обжалваното решение Великотърновският апелативен съд е разрешил въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно постановките на ППВС № 4/1968 г. и доказаните по делото фактически обстоятелства.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 11. 07. 2013 г. по гр. д. № 255/2013 г. на Великотърновския апелативен съд по жалбата на Д. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: