3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1191
София, 20.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1837/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
М. М. К. от [населено място] е подала касационна жалба против решение на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 990/2010 г., приложила молба – изложение на касационни основания по чл. 280 ГПК и решения на на състави на ВКС.
Ответникът З. за стоманобетонови конструкции [фирма], [населено място] не е взел становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Бургаският районен съд, с решение по гр. д. № 7316/2009 г. е отхвърлил предявението от К. против З. [фирма] – Бургас, искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ да се признае за незаконно и отмени уволнението й, извършено със заповед от 22. 10. 2010 г., да бъде възстановената на длъжността – ръководител отдел „Снабдяване” и да й бъде заплатено обезщетение за времето през което е останала без работа за шест месеца, считано от датата на уволнението. Решението е потвърдено от Бургаският окръжен съд с въззивно решение от 19. 7. 2010 год.. Окръжният съд е констатирал, че заповедта за дисциплинарно уволнение на ищцата К. е формално редовна от външна страна и че е спазена предвидената в КТ процедура за налагане на дисциплинарното наказание. Прието е, че за работодателя е било налице основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”, тъй-като К. е отказала да изпълни две заповеди със законни нареждания на работодателя, отнасящи се до непосредствените й трудови задължения съгласно длъжностната характеристика на заеманата от нея длъжност.
Молбата – изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, представена от жалбоподателката съдържа искане за допускане на въззивното решение на две основания – неправилно произнасяне на въззивния съд по материалноправния въпрос за подробно мотивиране на заповедта за дисциплинарно наказание с посочване на конкретните фактически действия, представляващи нарушения на трудовата дисциплина, което е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК във връзка с т. 2 от ТР № 1/2010 г. на ВКС; неправилно произнасяне от въззивния съд по процесуалноправния въпрос за разпределение на доказателствената тежест, тъй-като не е съобразена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, че нарушението се доказва от работодателя, а съдът се е позовал само на принципното правило, че отрицателните факти не се доказват – основание за касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй-като въпросът е от изключително значение за точното прилагане на закона и по темата липсва трайна съдебна практика.
Искането е неоснователно.
Несъстоятелно е твърдението, че въззивният съд е допуснал неправилно произнасяне по материалноправен въпрос, като е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение е мотивирана съгласно чл. 195 КТ. Преценката за мотивираност на заповедта, т. е., че тя съдържа посочване на нарушението и когато е извършено, е фактически въпрос, обусловен изцяло и само от конкретните доказателства по делото, а не е правен въпрос. В случая, изводът на въззивния съд за редовност на заповедта е съобразен с доказателствата, тъй-като в уволнителната заповед изрично са посочени заповедите /с номер и дата на издаването им/, които К. е отказала да получи и да изпълни.
Не е налице колизия между правилото, че отрицателни факти не подлежат на доказване с правилото на чл. 193, ал. 1 КТ за доказване на нарушението от работодателя. Когато се касае за неизпълнение на законни нареждания на работодателя по смисъла на чл. 187, т. 7 КТ, както е в случая, обект на доказване са действия или бездействия, които е допуснал съответният работник или служител, т. е. фактически обстоятелства, които имат формално външно проявление, а не се касае за отрицателни факти. В този смисъл твърдението за неточно прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователно.
Не са налице основания за допускане на касация, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 19. 7. 2010 г. по гр. д. № № 990/2010 г. на Бургаския окръжне съд по жалбата на М. К. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: