О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София 23.01.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5206 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. „М.”гр.София срещу решение № 1633 от 7.03.13г., постановено по в.гр.дело № 12825/12г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 18.08.10г.по гр.дело № 957/10г.на СРС,66 състав в обжалваната му част. С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от М. И. А..
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба чрез адв. В. Р. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 10245 от 16.12.09г.на директора на А.”М.”,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца М. А. от длъжността „старши митнически специалист” в М. – С. на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращаване на щата,е незаконосъобразна.Направен е извод,че работодателят не е доказал законността на извършения подбор.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса : подборът следва ли да се извърши от работодателя след издаване на акта,с който е извършено съкращаването в щата.Този въпрос не е обусловил въззивното решение и е разрешен при разглеждане на делото пред ВКС в отменителното решение.Решаващите изводи на въззивния съд са,че не е доказана правилността на преценката при прилагането на критериите за подбор спрямо конкретните сравнявани служители и по-специално – спрямо ищеца,т.е.че той е работил по-лошо и притежава по –слаби професионални качества и умения,отколкото предпочетените да останат на работа служители. По въпроси,които не са от значение за въззивното решение,касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава.По въпроса за задължителната сила на указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона има задължителна практика,постановена по реда на чл.290 ГПК – решение № 128 от 29.04.11г.по гр.дело № 1356/09г.на ІV г.о.на ВКС; решение № 80 от 8.05.12г.по гр.дело № 1315/10г.на ІV г.о. на ВКС;решение № 294 от 18.10.13г.по гр.дело № 1276/12г.на ІV г.о.на ВКС.Посочено е,че указанията на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на когото е върнал делото за ново разглеждане. Това задължава въззвния съд да приеме по съответния материалноправен въпрос същото, каквото е приела касационната инстанция, но ако този въпрос не бъде поставен при новото разглеждане на делото, въззивният съд няма да се произнесе по него (напр. ако бъде направен отказ или оттегляне на някой от исковете, бъде направено признание на иска или на отделни факти, постигне се спогодба, бъдат събрани нови доказателства и др.). Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. Той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно нито може да не обсъди доказателствено средство, което му е предписано да обсъди.
На въпроса: когато делото е върнато от ВКС за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания за извършване на преценка на законосъобразността на извършения подбор решаващият съд длъжен ли е да назначи служебно експертиза със съответните задачи е даден отговор в Тълкувателно решение № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС – т.3.Прието е ,че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.
Не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото и въпроса” при липса на формално волеизявление за оспорване като неистински на определен документ,то допустимо ли е решаващият съд да не го вземе предвид при обсъждане на доказателствата по делото,защото го е приел за частен свидетелстващ документ ,който не носи подписа на ищеца,същият не може да му противопостави с оглед извършеното от него оспорване”.Съдебната практика трайно и непротиворечиво приема,че частният свидетелстващ документ се цени от решаващия съд съвкупно с останалите събраните по делото доказателства.В Тълкувателно решение № 3/2013г. на ОСГК на ВКС е прието,че решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове -решение, разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства.
По поставените въпроси има задължителна практика на ВКС,поради което няма непълнота или неяснота в закона, за да се нуждае от тълкуване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 7.03.13г., постановено по в.гр.дело № 12825/12г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.