О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София 18.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 472 по описа за 2010 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [община],представлявана от инж.Б. Й.-кмет срещу определение № 398/10.06.10г.по ч.гр.дело № 333/10г.на Окръжен съд-Русе.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна.Представено е изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,в което приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба Н. Д. счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд на РБ,състав на ІV г.о.като прецени данните по делото,приема следното:
С определението,предмет на обжалване,постановено в производство по чл.419 ал.2 ГПК,е обезсилена заповед № 561 от 9.12.09г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,издадена по ч.гр.дело № 7227/09г.на Р.,постановеното по същото дело разпореждане от 9.12.2009г.за незабавно изпълнение на посочената заповед,допълнени с разпореждане от 14.01.10г.,както и издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист.Изложени са съображения,че след отмяната на чл.237 б.”к”ГПК/отм./липсва процесуален ред за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на процесната заповед на кмета на [община] по чл.196 т.3 ЗУТ.
Настоящият състав на ВКС,ІV г.о.намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Частният жалбоподател не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос и не е мотивирал искането за допускане на касационно обжалване със значимост на конкретен правен въпрос с оглед точното прилагане на закона и за развитието на правото.Жалбоподателят е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на жалбоподателя,както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.В случая изложението на жалбоподателя съдържа доводи по същество на спора,поради което следва да се приеме ,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 398 от 10.06.10г.на Окръжен съд.Р.,постановено по в.ч.гр.дело № 333/10г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: