О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1158
С. 08.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 822 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [заличено име на фирма]-трето лице помагач против решение № 368 от 10.12.09г.по в.гр.дело № 336/09г.на Пловдивския апелативен съд.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване.Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на съдилищата.Прилага решение № 56 от 14.06.05г.по гр.дело № 598/04г.на ОС-В.Търново.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение и е осъдил П. Р. П. да заплати на П. Г. П. общо сумата 21 000 лв /още 12 500 лв над присъдените 8500лв/,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,причинени виновно от ответника в резултат на пътно-транспортно проишествие,станало на 11.05.2005г.Уважил е и предявения от ответника П. П. обратен иск за същата сума срещу застрахователя [заличено име на фирма],привлечен като трето лице-помагач.
В разглеждания случай не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.Приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречията между разрешенията на правен въпрос,даден в обжалваното решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК.Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този,който е включен в предмета на спора,индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда,обективирана в решението му. Касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора,но не и дали те са законосъобразни.В случая повдигнатия въпрос относно определяне размера на обезщетението по справедливост за реално претърпени неимуществени вреди,причинени от деликт е от значение за изхода на делото,но не се е разминава по правни изводи с приложеното решение на ОС-В.Търново,което е постановено при друга фактическа обстановка по казус,който не е идентичен с настоящия.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Преценката на доказателства,в т.ч.заключението на съдебно-медицинската експертиза,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,за това какъв следва да бъде размера на обезщетението,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
В частта,с която е повдигнат въпроса за съдържанието на диспозитива на решението в частта,отнасяща се до обратния иск ,настоящият състав приема,че жалбата има характер на молба за допълване на решението по чл.250 ГПК.Липсва формирана вола на съда за постановено условно осъждане на застрахователното дружество,както е формулиран петитумът на обратния иск –да бъде осъден ответникът по обратния иск [заличено име на фирма] да плати присъдената сума на ищеца по обратния иск П. П. при условие,че същият я изплати на ищеца по първоначалния иск П. П. отношение на условното осъждане се касае до непълно решение,което следва да бъде допълнено по реда на чл.250 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 368 от 10.12.09г.,постановено по в. гр.дело № 336/09г.на Пловдивския апелативен съд по жалба на З. България”АД.
И. делото на Пловдивския апелативен съд за произнасяне по реда на чл.250 ГПК по молбата на „ЗАД А. България” за допълване диспозитива на решението в частта,отнасяща се до условното му осъждане като ответник по обратния иск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.