Определение №376 от 10.3.2011 по гр. дело №1931/1931 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 376

София,10.03.2011г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март, две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: надежда зекова
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Светла бояджиева

изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1931/2010г.по описа на Върховния касационен съд

Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от П. на РБ срещу решение от 22.10.2010г. по гр.д.№ 415/2010г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която са уважени предявените искове с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ и чл.86 ЗЗД. Жалбоподателят поддържа, че със същото са разрешени материалноправен и процесуално правен въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично решение от 17.02.2010г. по гр.д.№91/2010г. на Софийски ГС, е осъдил П. на РБ да заплати на Г. В. сумата 25 000 лева неимуществени вреди и е отхвърлил иска му до пълния предявен размер от 45 000лева, като е присъди и лихва върху обезщетението, считано от 23.07.2006г. Съдът е изложил съображения, за това че от значение при определяне на дължимото се обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в случая е фактът, че наказателното производство продължило около осем години, като ищецът е бил лишен от свобода за времето от 18.08.1998г. до 28.09.1998г. и с влязла в сила присъда на 23.11.2006г. по НОХД №9746/2001г. на Софийски РС, е оправдан по повдигнатото на 18.08.1998г. обвинение по чл.282, ал.3 НК, за това че като П. на “международна банка за инвестиции и развитие” е одобрил предоставянето на необезпечени кредити. Съдът, за да определи размера на дължимото се обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, е съобразил също обстоятелствата, че същият е останал без работа за продължителен период от време, което е довело до значително влошаване на психологическото и физическото му здравословно състояние, като е било уронено доброто му име поради разгласяване на случая по медиите.
В изложение към касационната си жалба и П. на Република България за да обоснове допускане на касационното обжалване поддържа, че с решението е даден отговор на процесуален въпрос от значение за делото, а именно за необходимостта да се обсъдят всички доказателства в съвкупност при определяне размера на дължимото се обезщетение, както и на материалноправния въпрос за точното тълкуване на понятието «справедливо обезщетяване» на неимуществени вреди от незаконни действия на прокуратурата, които въпроси са разрешени в противоречие с трайната практика на ВКС са разрешавани противоречиво от съдилищата. Представя решение от 09.06.2009г. по гр.д.№1930/2008г. на ВКС и решение от 19.02.2009г. по гр.д.№771/2008г.на ВКС в които са определени други размери.
С оглед на данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд действително се е произнесъл в решението си по процесуалния въпрос от значение за спора за необходимостта да се обсъдят всички доказателства в съвкупност при определяне размера на дължимото се обезщетение и по материалноправния въпрос за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди, но в съответствие с практиката на ВКС. В задължителната практика, отразена в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС- от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г., решение от 24.06.2010г. по гр.д. №1650/2009г., от 12.10.2010г. по гр.д.№1210/2009г. и от 20.12.2010г. по гр.д.№713/2009г., както и в представените от жалбопродателя решения се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с практиката на ВКС съдът е присъдил обезщетение именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи, при преценка на всички доказателства по делото.
Не е налице и посоченото в жалбата основание за допускане на касационното обжалване визирано в разпоредбите на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не е посочена противоречива практика на съдилища по приложение на чл.52 ЗЗД, която да касае идентични случаи, които да изискват с допускане на касационното обжалване да се извърши еднакво тълкуване на правната норма, а и такова е извършено в посочените по горе решения на ВКС. Що се касае до формирането по вътрешно убеждение на съда решение за размера на дължимото се обезщетение, то налага индивидуална преценка на всеки отделен случай, а не обща такава за всички случаи, която да възмездява по един и същи начин различни по своята същност житейски хипотези.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решение от 22.10.2010г. по гр.д.№ 415/2010г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която са уважени предявените искове с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ и чл.86 ЗЗД, по жалба на А. прокуратура – София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top