2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1190
София, 20.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1686/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Хасковският окръжен съд, като първа инстанция, с решение от 19. 2. 2010 г. по гр. д. № 106/2009 г. е осъдил Н. компания „Ж. инфраструктура да заплати на Ю. М. и З. Д. сумата 12 000 лв., на всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им А., заедно с лихвата от деня на увреждането на 28. 6. 2004 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил исковете за разликата до предявения размер от по 50 000 лв.. Решението е оставено в сила от Пловдивският апелативен съд с въззивно решение от 19. 7. 2010 г. по гр. д. № 569/2010 год..
Ищците по делото, Ю. М. и З. Д., двамата от [населено място], са подали касационна жалба срещу решението в частта за отхвърляне на исковете им.
Ответникът „Н. компания Ж. инфраструктура”, [населено място] не е взел становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение като е възприел изцяло изводите на окръжния съд за общия размер на обезщетението за неимуществени вреди от по 30 000 лв. за всеки от двамата родители на починалото дете А., както и намаляването на крайния размер на присъдената сума на 12 000 лв. с оглед на съпричиняване на резултата от страна на родителите, оставили малкото си дете – на четири години, без надзор, извън дома, при наличие на осезателна опасност – ж. п. линия, по която преминават влакове.
Искането на жалбоподателите за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Жалбоподателите се позовават на представеното от тях решение на състав на ВС от 14. 12. 1981 г., че допринасянето за злополуката от страна на родителите не се определя отделно от допринасянето на детето. Позоваването е неоснователно, тъй-като с въззивното решение по настоящото дело не е допуснато такова разграничение. Апелативният съд изрично е посочил в мотивите на своето решение, че съпричиняването е от страна на родителите, оставили детето без надзор, в резултат на което, то е застанало в непосредствена близост до движещия се влак, тъй-като поради ниската си възраст не е могло адекватно да преценява опасността. Посоченото решение на състав на ВС не представлява и задължителна съдебна практика.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за момента, към който следва да се преценяват неимуществените вреди по справедливост. Въззивният съд е взел предвид социално-икономическата обстановка през 2004 г., когато е настъпило увреждането, а жалбоподателите считат, че следва да се имат предвид икономическите показатели към момента на устните състезания пред окръжния съд, в случая, месец януари 2010 год.. Както законът – чл. 51, ал. 1 ЗЗД, така и постоянната съдебна практика, приемат, че се обезщетяват вредите, представляващи пряка и непосредствена последица от увреждането. Ето защо меродавният момент е времето, когато е настъпило увреждането. Изминалото време от смъртта на детето на ищците до разглеждането на делото и произнасянето на съда и настъпилите през това време, икономически промени относно стандарта на живот, нямат връзка и не са пряка последица от увреждането, за да бъдат съобразявани при определяне на обезщетението.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 19. 7. 2010 г. по гр. д. № 569/2010 г. на Пловдивския апелативен съд по жалбата на Ю. М. и З. Д., двамата от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: