О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 14.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 5658/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Софийският градски съд с решение по гр. д. № 856/2012 г. е осъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ П. да заплати на Н. Е. сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и отхвърлил иска в останалата част до предявения размер 300 000 лв.. Решението е обжалвано от двете страни и потвърдено от Софийският апелативен съд с въззивно решение от 07. 06. 2013 г. по гр. д. № 1003/2013 г..
Ищецът по делото Н. Е. от [населено място] е подал касационна жалба срещу въззивното решение в частта за отхвърляне на иска, приложил изложение на основанията за касационно обжалване и решения на други съдилища.
Касационна жалба срещу въззивното решение в частта за уважаване на иска е подадена от П. на РБ като ответник по иска. Към жалбата е приложено изложение за допускане на касационно обжалване и решения на на други съдебни състави.
След проверка, касационният съд установи следното:
Решаващият съд е възприел и потвърдил определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди като се е позовал на безспорния по делото факт, че срещу ищеца Е. е било образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл. 214, ал. 1 НК с постановление от 27. 04. 1995 г.,, с последващо прокурорско постановление от 17. 06. 1997 г. му е повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл. 143, чл. 216, чл.198, чл.214 и чл. 293 НК и с определение от 02. 04. 2006 г. по ЧНД № 653/2006 г. Добричкият окръжен съд е прекратил наказателното производство по всички тези обвинения. Съдът е взел предвид, че с привличането на Е. като обвиняем с постановление от 04. 04. 1997 г. му е наложена мярка за процесуална принуда „задържане под стража”, изменена в „парична гаранция” с постановление от 06. 10. 1997 г.. Въз основа на тези фактически обстоятелства и събраните по делото доказателства за естеството и тежестта на претърпяните от ищеца морали вреди, решаващият съд е определил дължимото обезщетение в размер на сумата 10 000 лв.
Неоснователно е искането на всеки от двамата жалбоподатели за допускане на касационно обжалване на въззивното решение досежно размера на обезщетението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – разрешаване на материалнапрвания въпрос за справедливост на обезщетението по чл. 52 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС и други съдилища. Представените от жалбоподателите решения на различни съдебни състави, с които съдът е постановил различно по размер обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2 ЗОДОВ, не сочат на трайна и задължителна съдебна практика. Естеството на спорния предмет по всяко отделно дело по чл. 2 ЗОДОВ е конкретно, обусловено от индивидуалността на личността и житейските преживявания на ищеца, от характера на воденото наказателно производство – неговата продължителност, свързаните с него ограничения и др. По настоящото дело, както първоинстанционният, така и въззивният съд са отчели тези фактори, обсъдили са всички доказателства по делото и няма основание да се приеме, че като са определили по справедливост размера на обезщетението са допуснали противоречие с практиката на други съдилища.
Неоснователно е искането на жалбоподателя Е. за допускане на касационно обжалване поради произнасяне на решаващия съд по процесуалноправен въпрос, разрешен в пртиворечие с практиката на ВКС – т. 6 от Тълкувателно решение № 1/04. 01. 2001 г., ОСГК на ВКС. Жалбоподателят твърди, че въпреки неговите искания, съдът не е взел предвид воденото срещу него наказателно производство за причиняване по непредпазливост на смърт на лицето В. Г. вследствие на умишлено нанесена телесна повреда /чл. 124, ал. 1 НК/, като е отказал събиране на доказателства чрез прилагане на паркетно дело на П.. В случая, правнорелевантният факт, с оглед на който е предявен искът на Е., е определението на Добричкия окръжен съд за прекратяване на наказателното производство но само за изрично посочените обвинения в това определение. Добричкият окръжен съд не е постановил прекратяване на наказателното производство по обвинение срещу Е. по чл. 124, ал. 1 НК. Ако такова производство е възбудено и не е прекратено, действията на П. са в рамките на предоставената й компетентност и тя не може да носи отговорност по ЗОДОВ. Ако ищецът счита, че са налице основания за прекратяване на това наказателно производство /ако такова е налице/ следва да поиска произнасяне от съда по реда на чл.368 и 369 НПК и при положително произнасяне може да предяви отделен иск.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 07. 06. 2013 г. по гр. д. № 1003/2013 на Софийския апелативен съд по жалбата на Н. Е. от [населено място] и по жалбата на П. на Р България.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: