4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
гр.С., 04.02.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1390 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.04.2010г. по гр.д.№690 / 2010г. с което ОС Пловдив е уважил предявените срещу К. по икономика и администрация- П. искове от В. Г. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят- К. по икономика и администрация- П., чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуален и материалноправен въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК.
Ответникът В. Г. С. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените срещу К. по икономика и администрация- П. искове от В. Г. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, като е признал за незаконно уволнението, извършено със Заповед №24/20.12.2008г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. Съдът като е установил, че ищецът е заемал длъжност “ професор, заместник председател на съвета на настоятелството”, която не е била съкратена по надлежния ред. Прието е, че с оглед Закона за висшето образование и Правилника за дейността на колежа нито Ректорът на колежа, нито настоятелството имат право да извършват промени в щатното разписание, а в случая такива са извършени от последното и са одобрени от първия. Съдът е възстановил ищеца на заеманата отпреди уволнението работа и му е присъдил обезщетение за оставането му без работа.
В изложението си жалбоподателя – работодател поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за спора относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото в съвкупност, както и по материалноправния въпрос от значение за спора относно преценката кой е компетентния орган, който може да вземе решение за съкращаване на щата във висше учебно заведение, по които въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1- 3 ГПК. Представя решение от 11.01.2007г. по гр.д.№875/2004г. на ВКС, в което е прието, че всяка страна следва да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си факти, както и че съкращаването на щата следва да е реално, решение от 13.03.2002г. по гр.д.№2754/2000г. на ВКС, в което е прието, че решението за съкращаване на щата следва да се вземе от компетентния за това орган, решение от 03.11.2003г. по гр.д.№198/2002г. на ВКС, в което е прието че следва да се премахва за в бъдеще отделна длъжност, за да е налице съкращаване на щата.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по поставения за разглеждане процесуален въпрос, тъй като даденото разрешение на същия от съда съответствува на практиката на ВКС, намерила израз както в представените от жалбоподателя решения, така и в задължителната практика на ВКС в решения постановено по реда на чл.290 ГПК – решение от 15.11.2010г. по гр.д.№695/2009г. и решение от 19.05.2010г. по гр.д.№257/2009г. на ВКС, в които е прието, че съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства, както е постъпил и въззивният съд, който именно при анализ на всички доказателства е обосновал извод за основателност на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и по материалноправния въпрос за компетентността на органа, който може да утвърждава ново щатно разписание за колежите към висшите учебни заведения. Жалбоподателят не посочва коя практика на ВКС по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС е нарушена, когато съдът е приел, че прието, че компетентен да извършва съкращение орган не представляват нито ректорът, нито настоятелството на колежа. Не се представят и решения на други съдилища по идентични правни спорове, в които да е дадено противоречиво разрешение на този въпрос, в който случай би било нали основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В практиката и теорията се приема, че съкращаването на щата следва да се извърши от посочения в закона компетентен орган, каквито в случая с оглед чл.6, ал.1 от Правилника на колежа са Съвета на колежа и Общото събрание. Текстът на закона е ясен и не се налага неговото тълкуване с оглед точното му приложение, нито е налице непълнота на закона, която следва да се запълни по пътя на тълкуването, за да е налице основание за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съществуваща практика не следва и да се изменя като неправилна, поради което въпросът не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона и е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или пък преодоляване на погрешна постоянна практика, а за да е налице въпрос от значение за развитие на правото би следвало да е налице необходимост от тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти на правни разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК на решение от 29.04.2010г. по гр.д.№690 / 2010г. на ОС Пловдив по жалба на К. по икономика и администрация- П…
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: