О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
София 06.07.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на пети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 227 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. К. К. чрез адв.Р. Д. срещу определение № 557 от 22.12.11г. по гр.дело № 878/11г.на състав на ІV г.о.на Върховния касационен съд,с което е оставена без уважение молбата с вх.№ 7987/12.09.11г. на същата страна за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса по подадената касационна жалба с вх.№ 2118/18.03.11г.; същата е върната и производството е прекратено.
Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение състав на ІV г.о.на ВКС е отказал възстановяване на срока за внасяне на държавна такса в размер на 5 лв по касационна жалба на К. К. К. срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 10.01.11г.по гр.дело № 634/10г.в частта му ,с която е отхвърлен предявения от касатора против Национална агенция по приходите иск за сумата 6 822.60 щ.д.
За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че в случая не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК.Изложил е съображения,че това,че касаторът е считал за непълно определението за допускане на касационното обжалване,не съставлява обективна пречка за внасяне на държавната такса,както не е такава пречка и обстоятелството,че адвокатът не е имал връзка с клиента си.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 64, ал. 2 от ГПК, страната която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Обосновано е прието от тричленния състав, че твърденията на касатора, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства не е доказано, тъй като не са установени наличия на обективни причини, препятстващи изпълнението на дадените от съда указания за внасянето на държавната такса.В случая не би могло да се счита за непредвидимо обстоятелство това,че адв.Д. не се е свързала с клиента си,още повече,че в касационната жалба е посочена като съдебен адресат.Последната е разполагала и с други процесуални възможности, в това число и с подаване на молба за продължаване на определения от съда срок.Ето защо правилно касационната жалба на страната е върната поради невнасяне на дължимата държавна такса.
По изложените съображения настоящият състав приема,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – да бъде оставено в сила.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 557 от 22.12.11г.,постановено по гр.дело № 878/11г.на Върховния касационен съд,състав на ІV г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.