3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 935
София, 08.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1475/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от И. Е., Н. Е. и В. Е., тримата със съдебен адрес в [населено място], срещу въззивно решение на Габровския окръжен съд по гр. д. № 101/2010 год.. Жалбоподателите са приложили изложение за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и че въззивното решение е правилно.
След проверка, касационият съд установи следното:
Габровският окръжен съд, с обжалваното въззивно решение, е потвърдил решение на Габровския районен съд от 29. 1. 2010 г. по гр. д. № 751/2009 г.. С това решение за отхвърлени исковете на жалбопдателите против [фирма] за заплащане на обезщетение за ползване на тяхната част от съсобствен недвижим имот в [населено място] за период от 9. 9. 2008 г. до 2. 4. 2009 г. в размер на 4000 лв., както и сумата 500 лв., представляваща лихва върху главницата. Въззивният съд е възприел изцяло изводите на районния съд, че ищците не се легитимират за собственици на част от имота по силата на заявеното от тях основание – реституция на земята по реда на ЗВСОНИ.
Жалбоподателите считат, че решаващият съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос като е приел, че произнасянето на друг съд по преюдициален въпрос няма обвързваща сила при разглеждане на друг спор между същите страни или техните правоприемници, изходът от който е обусловен от същия преюдициален въпрос. Твърди се от жалбоподателите, че такова разрешение е доминиращо в съдебната практика, но то е в колизия с правните стандарти на Европейския съд по правата на човека. Посочено е произнасянето на съда по конкретно дело „К. и други срещу България” с твърдението, че при идентичност на правната хипотеза и на произнасянето на българския съд по това дело с настоящия спор, ЕСПЧ е приел, че действията на българските власти са в нарушение на принципа за правната сигурност.
Касационният съд счита, че липсват предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касация. Поставеният от жалбоподателите въпрос е за обвързващото действие на влязло в сила решение, с което първият съд се е произнесъл по преюдициален въпрос, който подлежи за разглеждане и от друг, втори съд по дело между същите страни или техните правоприемници. При тази хипотеза, определящо е обстоятелството за същността на произнасянето на съда по преюдициалния въпрос – дали е налице диспозитивно произнасяне, което има сила на пресъдено нещо или първият съд е взел становище по преюдициалния въпрос само в мотивите на решението си, които не се ползват със сила на пресъдено нещо.. По настоящото дело е налице втората хипотеза. Жалбоподателите се позовават на окончателно решение на Върховният съд по гр. д. № 3184/1994 г., с което е оставено в сила решение на Габровския окръжен съд по гр. д. № 119/1994 г., с което е осъдено [фирма], праводател на настоящия ответник [фирма], да заплати на настоящите жалбоподатели и други лица, обезщетение за ползване на притежаваното от всички тези лица, дворно място от 3000 кв. м. за друг период от време. От така приложените решения е видно, че диспозитивът на Габровския окръжен съд съдържа произнасяне само за размера на дължимото обезщетение и периода за който се отнася, но не съдържа диспозитив, че претендиращите лица са собственици и то на реално обособен имот. Даденото от съда описание на имота на ищците – част от 3000 кв. м. от друг имот, няма юридическа стойност, тъй-като поземлените имоти се индивидуализират по физическите им, реални граници, а не по площ. С обжалваното въззивно решение, Габровският окръжен съд е приложил точно закона, като е приел, че предходните съдебни решения нямат обвързваща сила по въпроса за собствеността на ищците, преценявал е на общо основание доказването на вещното им право, позовал се е на специалните изисквания на ЗВСОНИ за реално съществуване на имота, отчужден при национализацията, и на заключение на вещото лице, че липсват условията за обособяване на самостоятелен парцел от национализирания имот, като в крайна сметка е приел, че ищците не се легитимират за съсобственици, имащи право на обезщетение за лишаването им от ползване на тяхната част. Въпросът за предметния обхват на силата на пресъдено нещо, произтичаща само от диспозитива на съдебното решение, е преценен в съответствие с трайната съдебна практика и не се нуждае от ново правно развитие. Съображенията на Европейския съд по правата на човека по конкретно дело не са основание за преразглеждане на тези въпроси.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Габровския окръжен съд от 4. 6. 2010 г. по гр. д. № 101/2010 г. по жалбата на И. Е., Н. Е. и В. Е..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: