2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 689
София, 08.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република Б., четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 499/2012 година.
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Н. М. Н. със съдебен адрес [населено място] е подал частна касационна жалба срещу определение от 01. 07. 2011 г. по гр. д. № 8771/2011 г. на Софийския градски съд. Към жалбата са представени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и актове на различни съдилища.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по искова молба на Н. против четирима ответници – П. на Р Б., В. В., К. М., Д., представлявана от м. на ф., всички от [населено място], за сумата 2000 лв., частичен иск от фактически дължимата сума 800 000 лв. обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди. Софийският районен съд, с разпореждане от 12. 05. 2011 г. е прекратил исковото производство срещу физическите лица В. и М. като процесуално недопустимо. Разпореждането е потвърдено от Софийския градски съд с определение от 1. 7. 2011 г. по ч. гр. д. 8771/2011 г.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – произнасянето на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС и практиката на други съдилища.
Въззивният съд е потвърдил прекратителното определение на районния съд от 12. 05. 2011 г., като е възприел изводите на първата инстанция, че с исковата молба се търси деликтна отговорност от двете ответници – В. и М., в качеството им на прокурори, а не като физически лица. Този извод е обоснован, тъй-като в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът изрично е посочил, че те са извършили деликти при осъществяване на работата им, предоставена от П., вкл. и чрез достъпа им до документооборота на П.. От молбата следва, че неправомерните действия на ответницата В. В. се изразяват в изготвяне на две писмени изложения – от 27. 06. 2007 г. до отдел „Инспекторат” на В. касационна прокуратура и от 20. 08. 2007 г. до Главния секретар на Висшия съдебен съвет, неречени от ищеца „клеветнически пасквили”, които са унижили честта и достойнството му, поради съдържащи се в тях клевети, обиди, лъжи и инсинуации по негов адрес. В изложението на исковата молба не се сочат конкретни обостоятелства за неправомерни действия на ответницата К. М.. При това положение съдът правилно е приел, че спорът по така заявеното материално право подлежи на разглеждане по реда на ЗОДОВ. В този случай, процесуално легитимиран ответник по иска е съответната държавна администрация, по настоящото дело П. на Р Б., чиито длъжностни лица при изпълнение на административна дейност – изготвили писмени изложения като отговори на проверяващи органи, са допуснали неправомерни действия или бездействия – чл. 1 ЗОДОВ. Независимо, че съдът се е позовал на чл. 2 от ЗОДОВ и чл. 132 от Конституцията, крайният му извод за липса на надлежна процесуална легитимация на двете ответници е обоснован. Въпросът за процесуалната легитимация на ответниците не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и на други съдилища, тъй-като представените от жалбоподателя съдебни актове се отнасят за конкретни случаи, при други фактически обстоятелства. Приложените решения на наказателни състави на ВКС не касаят гражданскоправния спор по делото, а решенията на граждански съдилища по ГПК /отм./ не представляват задължителна съдебна практика. Представеното от жалбоподателя решение № 600/04. 07. 2007 г. на ВКС, първо гражданско отделение, по гр. д. № 17/2006 потвърждава изводите на въззивния съд относно легитимацията на физически лица, за които се твърди, че при изпълнение на възложените им служебни, трудови функции, са причинили неимуществени вреди на граждани. При тази хипотеза отговаря съответният държавен орган, а не конкретното длъжностно лице, спрямо което държавният орган може да реализира регресна отговорност на основание чл. 9, ал. 1 ЗОДОВ. В решението изрично е посочено, че отговорността по ЗОДОВ е специфично проявление на принципа за отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД, при която може да се ангажира и отговорността на физическото лице, изпълняващо съответната работа или длъжност, но когато се касае за държавна администрация, длъжностните лица не отговарят по реда на ЗОДОВ пред увредения. Съдът се е съобразил с правилото на чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, че общата уредба на определена материя – в случая чл. 45 – 49 ЗЗД, не се прилага, когато е налице специален закон и правилото на чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ, че обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 от същия закон, може да се търси по реда на ЗОДОВ, а не по общия ред.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА частна касационно обжалване на определението от 01. 07. 2011 г. по ч. гр. д. № 8771/2011 г. на Софийския градски съд по жалбата на Н. М. Н. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: