2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
София, 25.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 20 юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 306/2012 година.
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Варненският апелативен съд, с определение от 30. 09. 2011 г. по ч. гр. д. № 455/2011 г. е потвърдил определението на Окръжен съд Варна № 2064/04.07. 2011 г. по гр. д. № 1063/2011, с което е оставена без уважение молбата на Р. Г. за предоставяне на правна помощ на основание чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ.
Р. Е. Г. от [населено място] е подал частна касационна жалба срещу определението на апелативния съд. Към жалбата е приложена молба – изложение на касационни основания, вх. № 1544/21. 03. 2012 г. от адвокат Хр. Д. – служебен защитник на Г..
След проверка, касационният съд приема следното:
С въззивното определение на Варненския апелативен съд е прието, че Окръжен съд Варна, като първа инстанция, е приложил точно закона като е отказал предоставяне на правна помощ на Г. по предявен от него иск срещу П. на Р Б. за сумата 70 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му задържане. Въззивният съд е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд, че Г. не е представил убедителни доказателства за необходимостта от предоставяне на правна помощ – изчерпателна декларация за неговото семейно и имуществено състояние.
Представеното от жалбоподателя изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не дава основание за допускане на частно касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд. Изложението само възпроизвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, но не сочи на противоречие с практиката на ВКС или на другите съдилища от страна на обжалваното определение, или то да е свързано с точното прилагане на закона и развитието на правото. Предмет на разглеждане и произнасяне от първоинстанционния и въззивния съд е фактическият въпрос за наличие на предпоставките за предоставяне на правна помощ по чл. 23, ал. 4 ГПК, като преценката за това гражданският съд следва да формира въз основа на изрично посочени в закона писмени доказателства – за доходите на лицето и неговото семейство, за имуществено състояние, семейно положение, трудова заетост, възраст. Първоинстанционният съд е уведомил ищеца за представяне на такива доказателства, но той фактически не е изпълнил разпореждането, тъй-като е удостоверил само че е сирак, не притежава пари в брой или на банкови влогове и не притежава имоти. Като се има предвид възрастта му, 35 г., тези обстоятелства се неотносими към преценката за нужда от правна помощ, защото е съществено да се удостовери трудовата му заетост и настоящо семейно положение. Крайният извод на съда, че не са налице основания за предоставяне на правна помощ е съобразен със закона и не са налице основания за допускане на касация на обжалваното определение.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 30. 09. 2011 г. по гр. д. № 455/2011 г. на Варненския апелативен съд по жалбата на Р. Г. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: