О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
София, 18.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 28 януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 6555/2013 година.
Производство по ч. 288 ГПК.
М. П. от [населено място] е подала касационна жалба против решението по гр. д. № 606/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, приложила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и съдебна практика.
Ответникът по жалбата В. П., със съдебен адрес [населено място], счита че касационната жалба не подлежи на разглеждане съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК и не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Свищовският районен съд с решение по гр. д. № 1022/2012 г. е осъдил В. П. да заплаща на М. П. като майка на малолетните деца Г., роде на 19. 07. 1999 г. и И., роден на 29. 04. 2003 г. месечна издръжка по 200 лв. за всяко едно от децата, считано от 01. 10. 2012 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката. Окръжен съд – Велико Търново, с въззивно решение от 04. 07. 2013 г. по гр. д. № 606/2013 г. е отменил частично първоинстанционното решение досежно размера на определената издръжка за детето Г. за разликата над 150 лв. до размер на 200 лв. и за детето И. за разликата над 100 лв. до размер на 200 лв. и отхвърлил исковете за издръжка на двете деца, както следва : за сумата 50 лв. представляваща разлика между сумата 150 лв. до 200 лв. за детето Г. и за сумата 100 лв., представляваща разликата между сумата 100 лв. до сумата 200 лв. за детето И..
Касационната жалба на П. и искането за нейното допускане до разглеждане се отнасят за въззивното решение в частта за отхвърляне на исковете. С изложението за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и излага съображения, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, че е без значение за възможностите на дължащия издръжка родител, наличието на негов заем, като сочи конкретни съдебни актове.. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано с въпроса при определяне размера на дължимата от родителя издръжка, следва ли да се има предвид само паричните му доходи или следва да се има предвид цялостното му имотно състояние – вземания, собственост върху недвижими имоти и друго имущество. Жалбоподателката счита, че този въпрос е от съществено значение за развитието на правото и по него няма съдебна практика.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивното решение в обжалваната част е обусловено от извода на решаващия съд, че с оглед възрастта на децата и стандартните за тази възраст разходи за битови нужди, обучение и специфични потребности, те се нуждаят от обща месечна издръжка 230 лв. за детето Г. и 180 лв. за детето И.. Така, че основният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е обусловил решението му за намаляване издръжката, присъдена от първоинстанционния съд като дължима от бащата, е размерът на общата месечна издръжка, от която се нуждае всяко дете. По този въпрос не се изтъкват съображения, че решението противоречи на съдебната практика, или, че не е налице формирана съдебна практика. Съображенията, изложени в искането за допускане на касационно обжалване касаят преценката на въззивния съд за размера на дяловото участие на всеки от родителите в осигуряването на така определената обща месечна издръжка на децата. Съгласно чл. 142, ал. 1 СК този размер се определя от възможностите на лицето, което я дължи. Това изискване на закона и на задължителната съдебна практика – ППВС 5/1970 г. и ППВС № 5/1981 г., е спазено от решаващият съд, като е обсъдил материалните възможности на двамата родители. Не е налице противоречие с практика на ВКС, защото в мотивите на въззивното решение съдът е взел предвид обстоятелството, че ответникът по жалбата изплаща ипотечен заем за семейното жилище на родителите в И., а в друг съдебен акт – решение по гр. д. № 5667/2011 г. на СГС, е прието, че заемите на дължащия издръжка родител не го освобождават от задължението за издръжка и не касаят възможностите му да дава необходимата издръжка на децата си. Касае се за конкретни разрешения по отделни дела, обусловени от различни фактически обстоятелства, а не за разрешаване на принципни правни въпроси, както изисква чл. 280, ал. 1 ГПК. Същото съображение важи и за искането по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК обосновано с твърдението на жалбоподателката, че решаващият съд не е взел предвид имотното състояние на ответника по жалбата, а се е позовал само на паричните му приходи. С отговора на исковата молба от 13. 11. 2012 г., л. 25 – 27 от досието на гр. д. № 3993/2012 г., жалбоподателката П. е представила нот. акт № г. за притежавани от В. П. земеделски земи в землището на [населено място], но не е заявила конкретните обстоятелства, които ще доказва, т. е., че това притежание реално увеличава материалните възможности на ответника за заплащане на издръжка – чл. 131, ал. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 04. 07. 2013 г. по гр. д. № 606/2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново по жалбата на М. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: