О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1312
София 20.11.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 676 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. Г. С. чрез пълномощник адв.А. В. срещу решение № 165 от 3.12.09г.по гр.дело № 199/09г.на Варненския апелативен съд,с което е оставено в сила решение № 254 от 7.03.07г.по гр.дело № 2057/04г.на Варненския окръжен съд.С него са отхвърлени предявените от същата страна против С. К. К. искове с правно основание чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на главница 41 801 лв неизплатена част по договор за сумата 75 000 германски марки между страните от 10.08.96г.и за сумата от 16 426 лв,представляваща обезщетение за забавено изпълнение на това задължение.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК.Приложени са ППВС №3 /80г.и решение № 220 от 27.01.69г.по гр.дело № 2209/68г.на ВС,І г.о.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
За да отхвърли иска с правно основание чл.240 ЗЗД въззивният съд е приел,че претендираното вземане е погасено по давност.
Основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение ,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая поставеният въпрос за прекъсване на давността е разрешен в съответствие с ППВС № 3/80г.,на което се позовава касатора,поради което не е налице визираното основание за допустимост на касационното обжалване.
Не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.Приложеното към изложението решение не сочи обратно решаване на поставения от касатора въпрос.Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това налице ли са предпоставките по чл.116 б.”а” и б.”б” ЗЗД може да доведе до опорочаване на фактическите му изводи,а не на правните такива,и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Липсват конкретни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение на въпроса влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
Оплакванията за нарушение на материалния и процесуалния закон биха могли да се квалифицират като касационни основания по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 165 от 3.12.09г.,постановено по гр.дело № 199/09г.на Варненския апелативен съд по жалба на П. Г. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.