О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1432
София 12.12.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на десети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4688 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Ю. И. срещу решение № 440 от 12.03.14г., постановено по в.гр.дело № 307/13г.на Пловдивския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 4209 от 20.11.12г.по гр.дело № 6949/12г.на Пловдивския районен съд в обжалваната част,с която е оставена без уважение молбата й за допускане на промяна на бащиното й име от Ю. на Н..
Като основания за допустимост на касационното обжалване жалбоподателката сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.Приложена е практика на ВКС.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че въведените от молителката факти във връзка с носенето на бащиното й име,което й създава проблеми в училище и е пречка за нормалното й адаптиране в обществото,не съставляват важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР.Изложил е съображения,че законът предвижда само по изключение детето да има за бащино име собственото име на майката – само тогава,когато не е установен произходът от бащата.Да се допусне поисканата промяна /от Ю. на Н. – от собственото име на майката/означава да се пренебрегне произходът от бащата и да се заличи връзката с него,което е в противоречие с императивните норми на чл.13 и чл.14 във вр.с чл.9 ЗГР.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая на поставения от жалбоподателката въпрос за същността на важните обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР не е разрешен в противоречие с приложената съдебна практика,постановена по реда на чл.290 ГПК.В решение № 342 от 23.04.10г.по гр.дело № 80/09г.на ІV г.о.на ВКС е прието,че в Закона за гражданската регистрация, семейните, етнически и религиозни традиции са зачетени като важно обстоятелство, налагащо отклонение в общия режим за образуване на имената на българските граждани. Така в чл. 13 ЗГР, бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите, а съгласно чл. 14, ал. 1 ЗГР, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Етническите традиции на лицето следва да бъдат зачетени и при искане за промяна на имената му, тъй като право на всяко лице е да отстоява индивидуалността на името си – индивидуалност, при която е отчетена и етническата му, семейна и религиозна принадлежност. Когато едно лице произхожда от определена етническа група и е известно сред обществото с името, съответстващо на етническата му принадлежност, то това е важно обстоятелство по смисъла на чл. 19 ЗГР, даващо основание за промяна на имената му в съответствие с произхода на лицето.В същото решение е прието за неоснователно искането на молителя за промяна на бащиното и фамилното му име,образувани съобразно правилата на чл.13 и чл.14 ЗГР.Бащиното и фамилно име на лицето,които сочат произхода му по баща и родовата му принадлежност не следвало да бъдат променени съобразно етническата принадлежност при липса на доказателства,че името и фамилията на бащата не са променяни съобразно тази принадлежност,че лицето не е известно в обществото,в т.ч.в семейния и приятелски кръг с имена,различни от бащиното и фамилното му име.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с цитираната практика,поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Изводите на съда,че бащата на молителката е от турски произход и запазване на бащиното име на молителката съответства на произхода й по бащина линия,е в съответствие и с приетото в решение № 200 от 14.04.10г.по гр.дело № 25/09г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.Посочено е,че наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР може да се обсъжда само и единствено,ако става въпрос за промяна на име по смисъла на посочената правна норма.Нормата на чл.9, ал.1 ЗГР е императивна и тя рефлектира върху останалите норми на закона. Действията на съда в производство по глава ХV ГПК са изцяло обвързани от нея. Това означава, че съдът не може да допусне промяна в името на едно лице contra legem,.т.е. съдът не може да се отклони при постановяване на решението си от императива на посочената правна норма. Следователно искането, свързано с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР следва да бъде в рамките на фактическия състав на чл.9, ал.1 във връзка с чл.13 и чл.15 от същия закон.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Поставеният въпрос: представляват ли важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР насаждането на етническа нетърпимост по отношение на жалбоподателката в учебното заведение,в което учи в резултат на турскоезичните й имена не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въведеното основание.Република България е светска и правова държава,управлява се според Конституцията и законите на страната и всички граждани са равни пред закона.Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии,основани на раса,народност,етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения ,политическа принадлежност,лично и обществено положение или имуществено състояние.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 440 от 12.03.13г., постановено по в.гр.дело № 307/13г.на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.