2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 917
София, 15.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 14 май, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 2153/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], [населено място], област Б. срещу решение по гр. д. № 522/2012 г. на Окръжен съд Благоевград. Към жалбата са приложени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и решения на различни съдилища.
Ответникът Д., [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендира за разноски.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по предявен от [фирма] против Дирекция Н. строителен контрол, иск за установяване, че наказателно постановление № Бл – 20 –ДНСК -472/10. 09. 2009 г., издадено от зам. началника на ДНСК инж. Г. Д. е неистински /подправен/документ в частта относно изписване словом и цифром на имуществената санкция от 5000 лв., респ. това изявление не изхожда от началника на ДНСК. Районен съд – Гоце Делчев, с решение от 22. 03. 2012 г. по гр. д. № 937/2011 г. е отхвърлил иска като неоснователен. Решението е обезсилено като постановено по недопустим иск и е прекратено производството по делото с решение от 18. 10. 2012 г. по гр. д. № 522/2012 г. на Окръжен съд – Благоевград. Въззивният съд се е позовал на безспорно установения по делото факт, че е налице влязло в сила определение на Районен съд Гоце Делчев, постановено в административно производство по оспорване на посоченото наказателно постановление от 10. 09. 2009 г. на Зам. началника на ДНСК инж. Д. и на твърдението на ищеца за правен интерес от воденето на предявения иск с оглед разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК за отмяна на решението по административно дело, когато то е основано на документ, който е признат за подправен. Въззивният съд е посочил, че правен интерес във връзка с възможността за отмяна по чл. 239 АПК е налице само при иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, какъвто не е предявеният иск.
В изложението на жалбоподателя на основанията за допускане на касационно обжалване се съдържат няколко процесуалноправни въпроса, свързани с правния интерес и допустимостта на предявения установителен иск, като се поставят различни фактически хипотези. Тези въпроси нямат отношение към разрешения от въззивния съд процесуалноправен въпрос, обусловил решението му за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството като недопустимо и не могат да бъдат основание за разглеждане и произнасяне по искането за допускане на касация – т. 1 от ТР № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГКТК ВКС относно въпроси, свързани с основанията за допускане касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Такова основание може да бъде само поставеният въпрос в т. 5 от изложението – може ли съдебно решение по иск на основание чл. 124, ал. 4 ГПК да бъде основание за отмяна на съдебно решение по чл. 239, т. 3 АПК или възможните актове са само присъда за документно престъпление на наказателен съд или решение по иск по чл. 124, ал. 5 ГПК. Този въпрос е разрешен правилно от Благоевградския окръжен съд, като е прието, че за отмяна на влязло в сила съдебно решение е допустим само иск на основание чл. 124, ал. 5 ГПК. Това следва, както от изричния текст на разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК, така и от текста на чл. 239, т. 3 АПК. Съдебната практика, вкл. и при действието на чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./ приема, че при влязло в сила решение, основано на подправен документ, заинтересуваната страна може да иска неговата отмяна само чрез установяване на подправката на документа с влязла в сила наказателна присъда или решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК / чл. 97, ал. 4 ГПК отм./. С т. 3 на ТР № 5/ 14. 11. 2012 г. ОСГТК на ВКС е прието, че иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване неистинност на документ е недопустим, ако ищецът обосновава правния си интерес от възможността за отмяна на влязло в сила решение по делото, по което документът е представен, но ищецът не го е оспорил.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 18. 10. 2012 г. по гр. д. № 522/2012 г. на Окръжен съд – Благоевград по жалбата на [фирма], [населено място], област Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: