3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1064
гр.С., 14.10.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и десета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N786 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 17.02.2010г. по гр.д.№ 12011 / 2009г., в частта му, с която С. градски съд е уважил иск на И. Н. срещу [фирма] на основание чл.128КТ.
Жалбоподателят [фирма] е обжалвал с касационна жалба решението на въззивния съд, като е поискал същото да бъде отменено като неправилно. Същият е изложил съображения за наличие предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационното обжалване на решението.
Ответникът И. Н. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като провери основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, прие следното:
С обжалваното решение, съдът като е оставил в сила решение от 20.06.2009г. по гр.д.№38289/2008г. на СРС е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника суми за неизплатено трудово възнаграждение и лихви за забава. Съдът е изложил съображения за това, че трудовият договор на ответника от длъжността “командир-пилот” е прекратен на 20.03.2008г. на основание чл.327, т.2 КТ. Прието е по делото, че се дължи заплащане на уговорено допълнително възнаграждение от 50 лева на всеки час полет, което не му е заплатено за времето от 2.04.2006г. до 31.05.2006г. и му е присъдено такова в размер на 2 426,85лена, както и лихва за забава.
В изложение към касационната жалба, за да обоснове допустимост на касационното обжалване, жалбоподателят – работодател е посочил, че в решението е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно дължи ли се заплащане на договорено допълнително трудово възнаграждение във всички случаи или същото е обвързано от изпълнение на конкретни трудови функции, с оглед на обстоятелството, че сключеният договор е такъв за изпитване -основание за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С обжалваното решение съдът действително се е произнесъл по съществения правен въпрос за това, какво е значението на договореното между работодателя и служителя с допълнително споразумение възнаграждение, когато се престира труд по трудов договор, но е дал отговор на същия в съответствие с казуалната практиката на ВКС, според която договореното с него възнаграждение се дължи за вече положения труд. Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Трудовото възнаграждение по чл. 128 КТ се дължи когато работникът или служителят е изпълнявал трудовите си задължения по чл. 127 от КТ. Това са обстоятелствата, които подлежат на доказване от негова страна в спора по чл. 128 от КТ. След като работникът или служителят е изпълнявал трудовите си задължения, работодателят не може са се освобождава от задължението да му изплати трудово възнаграждение. Ако работодателят твърди, че е изпълнил задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение, в негова доказателствена тежест е да установи това обстоятелство Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че следва да бъде присъдено неизплатено трудово възнаграждение, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по съществен правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.02.2010г. по гр.д.№ 12011 / 2009г., в частта му, с която С. градски съд е уважил иск на И. Н. срещу [фирма], по жалба на[фирма], на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: