2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
София, 09.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети април, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1570/2011 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Н. А., Ф. Б., двете от [населено място] и С. К. от [населено място] са подали касационна жалба срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1018/2011 г., приложили са изложение на касационни основания и решения на различни съдебни състави.
Ответникът А. А. от [населено място] счита жалбата за недопустима и неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Пловдивският окръжен съд с обжалваното решение е отхвърлил иска на трите жалбоподателки срешу ответника А. за прогласяване нищожност на саморъчно завещание от 13. 01. 2006 г. от завещателя Х. А. в полза на сина му А. А. за частта на завещателя от недвижим имот – магазинно помещение и стая зад него в [населено място] на посочен адрес. Въззивният съд е приел, че текстът и подписът на завещанието са изпълнени от завещателя Х. А. и твърденията на ищците, сега жалбоподатели, че завещанието е нищожно, тъй-като не е написано и подписано от завещателя, са неоснователни.
Касационната жалба е подадена с вх. № 18370 на 8. 8. 2011 г. и след съответни указания на въззивния съд, жалбоподателите са представили друга касационна жалба вх. № 19201/22. 08. 2001 г., която представлява изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Така представеното изложение за допускане на касация не отговаря на изискванията на закона и задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК относно въпроси, свързани с основанията за допускане касационо обжалване по свисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В изложението /жалбата/ от 22. 08. 2011 г. само се възпроизвежда текста на чл. 280, ал. 1 ГПК, без да се прави връзка между хипотезите на разпоредбата с произнасянето по конкретни правни въпроси от решаващия въззивен съд. Изложението основно съдържа твърдения и доводи за неправилни доказателствени изводи на съда – необоснована оценка на заключенията на вещите лица, неотчитане на всички данни, касаещи изпълнението на текста, датата и подписа на завещанието. Жалбоподателите се позовават на неправилно прилагане на принципа на доказателствената тежест. Посочените съображения могат да бъдат основание за отмяна на въззивното решение по чл. 293, ал. 2 ГПК, но след като е допуснато касационно обжалване. В случая, касационният съд не счита, че доказателствените изводи на окръжния съд представляват произнасяне по процесуалноправни въпроси в нарушение на практиката на ВКС, разрешавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Приложените актове на други съдилища касаят конкретни фактически състави и не могат да се съпоставят с обжалваното решение. Въззивният съд е взел предвид заключенията на двете вещи лица, излушани пред районния и въззивния съд и въз основа на тях е направил логически изводи за автентичността на завещанието относно текста и подписа завещателя, както и за датата, която е посочена в началото на текста на завещанието и повторена след края на текста.
По изложението съображения, касационният съд констатира, че не са налице основания за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 05. 07. 2011 г. по гр. д. № 1018/2011 г. на Пловдивския окръжен съд по жалбата на Н. А., Ф. Б. и С. К..
ОСЪЖДА Н. С. А., Ф. Х. Б., двете от [населено място] и С. Х. К. от [населено място], общо трите, да заплатят на А. Х. А. от [населено място] сумата 800/осемстотин/ лева разноски – адвокатско възнаграждение за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: