О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1537
гр.София, 10.11.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдията В. Райчева гр.дело № 1275/ 2009г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 11.05.2009г. по гр.д. № 792/ 2008г., с което Пловдивски апелативен съд, е отхвърлил предявения от М. И. В. иск срещу УМБАЛ “С” ЕАД П. и К. А. М. за сумата 12 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.49 ЗЗД.
Жалбоподателката – М. И. В. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът К. А. М. в писмено становище поддържа, че не следва да бъде допускано касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 11.01.2006г. по гр.д. №238/2004г. на Пловдивски ОС, е отхвърлил предявения от М. И. В. иск срещу УМБАЛ “С” ЕАД – П. и д-р К за сумата 12 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.49 ЗЗД. Съдът е приел за установено, включително и от прието по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, че извършената на 13.03.2003г. от д-р М операция в болницата за отстраняване на предни фрагменти на две ребра, поради наличие на ракови образования, е била необходима и с оглед поставената диагноза дори задължителна. Последвалото хистологично изследване след операцията не е потвърдило наличието на метастази в ребрата, но образните изследвания са показвали наличие на такива и операцията е била животоспасяваща. Направената ревизия и на белия дроб също е била необходима, а не необоснована. Не е доказано, че от тази операция са се появили нови метастази, а по-скоро рецидиви не са установени.
В изложение към касационната жалба, за да обоснове допустимост на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК жалбоподателката поддържа, че с обжалваното решение е разрешен правен въпрос от значение за изхода по спора, а именно относно критерият за определяне на предпоставките, при които може да се носи отговорност от медицинско заведение, за нанесени вреди от проведено лечение в същото, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата. Представя решение от 18.12.2008г. по гр.д. №4894/2007г. на ВКС, в което е прието, че болницата следва да носи отговорност по чл.49 ЗЗД за вреди нанесени на пациент от лекар.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд действително се е произнесъл в решението си по съществен материалноправен въпрос, но в съответствие с практиката на ВКС, приемайки, че е възможно болница да носи отговорност по реда на чл.49 ЗЗД за вреди от неправилно лечение, като не е доказано настъпването на такива в конкретния случай. Жалбоподателката не посочва противоречива практика на съдилища по приложение на чл.49 ЗЗД, която да касае идентични случаи, които да изискват с допускане на касационното обжалване да се извърши еднакво тълкуване на правната норма, което би било основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Формиране по вътрешно убеждение на съда решение за липса на вреди, причинени виновно и противоправно от лекар, работещ в ответната болница, налага индивидуална преценка на всеки отделен случай, а не обща такава за всички случаи, която да възмездява по един и същи начин различни по своята същност житейски хипотези.
Преценката на доказателствата въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това доказани ли са или не вреди от непозволено увреждане може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 2 ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 2 ГПК на решение от 11.05.2009г. по гр.д. № 792/ 2008г. на Пловдивски апелативен съд, по жалба на М. И. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: