О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София 11.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на седми януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 710 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. С. Д. чрез адв.Л. П. срещу определение № 338/14.09.10г.по в.гр.дело № 381/08г.на Апелативен съд – гр.В.Т.,с което е изменено решение № 275/14.11.08г.по същото дело в частта му за разноските,като на основание чл.192 ал.4 ГПК/отм./жалбоподателят е осъден да заплати на ОДМВР-Р.,представлявана от директора С. П.,сумата 1164 лв юрисконсултско възнаграждение.
В писмен отговор ответникът по частната жалба ОДМВР-Р. чрез процесуалния си представител юрк.Е. К. моли да бъде оставена без уважение.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В производство по чл.192 ал.4 ГПК/отм./въззивният съд е изменил решението си от 14.11.08г.,постановено по в.гр.дело № 381/08г.в частта за разноските,като в полза на ответника по делото ОДМВР-Р. е присъдил юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 1164 лв,определен по Наредба № 1/04г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определението е законосъобразно.Съгласно чл.64 ал.2 ГПК/отм./ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.Според разпоредбата на чл.64 ал.5 пр.2 ГПК /отм./в полза на държавните учреждения,общините и другите юридически лица се присъжда адвокатско възнаграждение,ако те са били защитавани от юрисконсулт.Такъв е разглеждания случай.Ответникът е бил представляван от упълномощен юрисконсулт,искането за присъждане на разноски е своевременно направено и размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение е правилно определено съгласно Наредба № 1/04г.Фактът,че юрисконсултът получава трудово възнаграждение е без значение с оглед изричната разпоредба на чл.64 ал.5 ГПК/отм./,още повече,че юрисконсултското възнаграждение се присъжда в полза на учреждението,а не на юрисконсулта.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – да се остави в сила.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 338 от 14.09.10г.на Апелативен съд гр.В.Т.,постановено по в.гр.дело № 381/08г.на основание чл.192 ал.4 ГПК/отм./за изменение на решение № 275 от 14.11.06г.по същото дело в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.