3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
гр.София, 10.03.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми март две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1609 по описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 10.05.2010г. по гр.д.№7816/2009г. на Софийски градски съд, с което е уважен иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Жалбоподателите Е. П. К., А. Е. К. и Д. Е. К. поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и който е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът П. М. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 17.12.2008г. по гр.д.№7282/2008г. на Софийски РС, е обявил за недействителен по отношение на П. М. договор за дарение, сключен на 19.05.2005г., с нот.акт №72/2005г. на нотариус при Софийски РС, с който Е. петров е дарил на синовете си А. и Д. Е. една втора идеална част от дворно място и втори етаж от построената в него жилищна сграда, находящи се в[населено място]. Установено е било по делото, че ищецът е образувал изпълнително дело срещу дарителя въз основа на изпълнителен лист по н.о.х.д.№208/2000г. на Софийски военнопалативен съд, където е признат за виновен, че е причинил лека телесна повреда на ищеца, за сумата 4746,15 лева. При тези данни съдът е приел, че ищецът-ответник по жалба, има качество на кредитор, сделката го уврежда, а знанието на надарените се презюмира от разпоредбата на чл.135, ал.1 ЗЗД, тъй като сделката е безвъзмездна.
В изложението, за да обосноват допустимост на обжалването, жалбоподателите поддържат, че решението е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за спора дали за да е налице „увреждащо действие“, като предпоставка за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД, е достатъчно само по себе си сключване на сделка, с която длъжникът се разпорежда със собствен недвижим имот, или трябва да се изследва възможността му да удовлетвори кредитора с друга част от имуществото си. Представя решение от 05.07.2007г. по гр.д.№573/2006г. на ВКС, в което е прието, че отменителен иск може да се уважи само ако длъжникът няма друго имущество, освен това, с което се е разпоредил, решение от 03.07.2007г. по гр.д.№899/2006г. на ВКС в същия смисъл, решение от 06.02.2009г. по гр.д.№910/2008г. на ВКС, в което е прието, че без значение за основателността на иска е дали длъжникът притежава друго имущество, както и други решения на състави на ВКС неотносими към произнасянето по поставения за разглеждане въпрос.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения за разглеждане материалнотоправен въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, тъй като на същият е даден отговор в съответствие със задължителната практика на ВКС по смисъла на т.2 ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС, намерила израз в решение от 11.05.2010г. по гр.д.№100/2010г. и решение от 25.06.2010г. по гр.д.№1294/2009г. и решение от 06.10.2010г. по гр.д.№754/2009г. на ВКС, в които е прието, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника – когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Обжалваното съдебно решение е съобразено с цитираната задължителна съдебна практика, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Приложените към жалбата решения не формират противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по поставения правен въпрос. Що се отнася до развитите оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, това са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Общо посочените в изложението доводи за неправилност на обжалваното решение не мотивират основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
о п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.05.2010г. по гр.д.№7816/2009г. на Софийски градски съд по жалба на Е. П. К., А. Е. К. и Д. Е. К. , на основание чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: