О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 760
гр.София, 14.07.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 822 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 14.01.2009г. по гр.д. № 2136 / 2009г., с което Варненски окръжен съд, като е оставил в сила решение от 16.07.2008г. по гр.д. №6565/2007г. на Варненски РС, е отхвърлил предявения от Ж. З. М., Д. И. М. и З. И. М. срещу С. И. М. и Т. П. М. иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД.
Жалбоподателите – Ж. З. М., Д. И. М. и З. И. М. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, който е от значение за развитието на правото, постановен е в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответниците С. И. М. и Т. П. М. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил иска за прогласяване нищожност на договор от 19.08.2004г., сключен с нот.акт №134/2004г. на нотариус при Варненски РС, с който И. С. М. е продал на С. М. земеделски земи, в землището на с. К. и едно лозе за сумата 5 968 лева, като сключен при липса на съгласие. Съдът е установил, че ищците – жалбоподатели Ж. М. , Д. М. и З. М. са наследници на И. М. , починал на 30.08.2005г., съпруга и деца, какъвто е и ответника С, който е придобил имота, предмет на атакуванат сделка по време на брака си с ответницата Т. При анализ на доказателствата по делото съдът е приел, че твърдението на ищците, че подписът не е на праводателя им, е неоснователно, тъй като и тройна съдебно-графологична експертиза е потвърдила автентичността му. Прието е за недоказано и твърдението на ищците, че прехвърлителят не се е явил лично пред нотариуса, отбелязване за което е направено и в самия нотариален акт.
В изложение към касационната си жалба, за да обосноват допустимостта на касационното обжалване жалбоподателите поддържат, че съдът е разрешил процесуален въпрос от значение за изхода по делото, а именно за разпределяне тежестта на доказване между страните, в противоречие с практиката на ВКС. Поддържат също така, че в противоречие с практиката на ВКС е дадено разрешение и на друг процесуален въпрос – не са обсъдени в съвкупност всички доказателства по делото. Представят решение от 14.02.2006г. по гр.д. №292/2005г. на ВКС, в което е прието, че всяка страна доказва обстоятелствата, на които основава искането си, решение от 11.04.2007г. по гр.д. №791/2006г. на ВКС, в което е посочено, че преценката на доказателствата следва да се извършва съобразно процесуалните правила, решение от 22.02.2005г. по гр.д. № 2760/2003г. на ВКС, в което е прието, че следва да се обсъдят всички доказателства и да се преценят, решение от 08.07.1982г. по гр.д. №1798/1982г. на ВКС, посочващо, че съдът обсъжда всички доказателства, решение от 04.09.1958 по гр.д. №55/1958г. ОСГК, в което е прието, че при противоречиви свидетелски показания се прави анализ на същите в съответствие със всички доказателства по делото.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В обжалваното решение съдът е дал разрешение на процесуалния въпрос в съответствие с практиката на ВКС, намерила отражение и във представените от жалбоподателите решения и е разпределил точно доказателствената тежест между страните по спор с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, примайки, че всяка страна доказва обстоятелствата, на които основава искането си,.
В съответствие с трайната практика на ВКС съдът е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателство по делото в съвкупност съобразно чл.188 ГПК/отм./. В мотивите си съдът по същество е длъжен да изложи кои фактически обстоятелства приема за установени и изводите, които следват от тези установени обстоятелства, което в случая той е направил. Само липса на обсъждане на доказателства би сочела на основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК.
Що се касае до твърдението, че не са направени верни изводи при анализа на доказателствата по делото, то следва да се има предвид обстоятелството, че преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Неоснователно е и искането на жалбоподателите за допускане на касационното обжалване, тъй като с въззивното решение бил разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същият не сочи да е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не се излагат и аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за разпределение на доказателствената тежест между страните влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не представя решения на различни съдилища, в които въпросът за разпределение доказателствената тежест между страните при спор по чл.26, ал.2 ЗЗД да е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК на решение от 14.01.2009г. по гр.д. № 2136 / 2009г. на Варненски окръжен съд по жалба на Ж. З. М., Д. И. М. и З. И. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: