2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1268
гр.София, 27.11.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 617 описа на ВКС за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.01.2012г. по гр.д.№ 589 / 2011г., в частта му, с която ОС София е уважил иск на основание чл.215 КТ.
Жалбоподателят – [фирма] чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд, като е отменил решение от 17.05.2011 г. по гр. д. 20/2010 г. РС Ботевград в частта, в която предявеният от И. Г. срещу [фирма] иск за заплащане на сумата от 5427 евро, равняваща се на сумата от 10614.13 лв., представляваща обезщетение при командировка по чл. 215 КТ за периода 14.11.2007 г. – 18.05.2009 г., е отхвърлен за сумата от 4455 евро, равняваща се на 8687.25 лв., е осъдил търговеца да заплати на И. Г. сумата от 4455 евро, равняваща се на 8687.25 лв., представляваща обезщетение при командировка по чл. 215 КТ за 165 дни командировка в чужбина. Като е потвърдил решението в останалата му част съдът е отхвърлил иска за разликата над сумата от 4455 евро, равняваща се на 8687.25 лв. / до пълния предявен размер на иска от 5427 евро, равняваща се на сумата от 10614.13 лв.
Съдът е приел, че от заключението на тройна съдено-счетоводна експертиза, се установява, че за процесния период ищецът- ответник по жалба, е бил командирован в чужбина 165 дни, за които му се дължат съгласно Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина и при липса на уговорен от страните друг размер по 27 евро на ден или обща сума в размер на 4455 евро /8687.25 лв./, за изплащането на която при ответника не се намират документи. Приел е, че искът за сумата от 4455 евро, равняваща се на 8687.25 лв. не следва да бъде отхвърлен поради погасяване на вземането чрез съдебно прихващане с насрещното вземане на ответника за общата сума от 8850.67 лв., представляваща сбора на неотчетената от ищеца сума, получена от него авансово за разходи, в размер на 6216.35 лв. и изплатеното му в повече трудово възнаграждение в размер на 2634.32 лв., тъй като правото на ответника да направи възражение за прихващане с горната обща сума е преклудирано с подаване на отговора на исковата молба. Относно първото направено от ответника /в срок/ с отговора на исковата възражение за прихващане с общата сума от 4800 евро, за плащането на която са представени 6 бр. РКО, съдът е счел, че същото е неоснователно, тъй като по делото е утановено, че тези суми са платени на ищеца при тръгването му на път за покриване на разходите на автомобила и товара по време на командировките в чужбина, т. е. те не са платени без основание. Изложени са съображения, за това, че искът над уважения размер до пълния предявен размер е неоснователен.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че с решението е даден отговор на процесуален въпрос, а именно за задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на всички възражения, направени от страните, включително и такова за прихващане.Поддържа, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Позовава се на решение от 14.08.1995г. по гр.д.№3999/1958г. ІІІ г.о. на ВС неотносимо към предмета на спора.
Настоящият съдебен състав намира, че на поставения от жалбоподателят въпрос съдът е дал отговор в съответствие със задължителната практика на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 18.06.2010г. гр.д.№№`83/2009г. ІІІ г.о на ВКС. В същата се приема, че ответникът е длъжен в срока за отговор на исковата молба да направи както своите доказателствени искания и становища, така и да направи своите възражения, като същевременно представи доказателствата, с които разполага. Посочва се, че законът има предвид възраженията, които изискват разглеждане и произнасяне по спорния предмет – като правото на задържане или възражение за прихващане, възражения основани на факти, които ответникът твърди и навежда по делото, включително правопогасяващите възражения.
С постановената задължителна практика е уеднаквена практиката на съдилищата, а и от самия жалбоподател не се сочи ппротиворечива такава по поставения от него въпрос, поради което не е налице соченото от него основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представянето към жалбата решение, не сочи на разрешаване на въпроса в обратен смисъл.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 20.01.2012г. по гр.д.№ 589 / 2011г., в частта му, с която ОС София е уважил иск с правно основание чл.215 КТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: