2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
София, 10.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 124/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], [населено място] против решение на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 675/2011 г.. Към жалбата са приложени изложение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и две решения на Хасковския окръжен съд от 2011 г. и решение на състав на ВКС от 2007 г.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, С. Р. Н. от [населено място] счита, че не се налице основания за допускане на касационно обжалване и жалбата е неоснователна, по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по искова молба на Н. срещу [фирма] за отмяна на уволнението й, извършено със заповед от 04. 01. 2011 г. на основание чл. 328, ал.1, т. 6 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ”инспектор услуги” и за заплащане на сумата 1 380 лв. обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението. Хасковският районен съд е отхвърлил исковете с решение от 26. 07. 2011 г. по гр. д. № 732/2011 г.. Хасковският окръжен съд, с въззивно решение от 07. 11. 2011 г. по гр. д. № 675/2011 г. е отменил първоинстанционното решение и уважил исковете за отмяна на уволнението и възстановяване на работа и частично, до размер на сумата 1290.68 лв., е уважил иска за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Въззивният съд е констатирал, че уволнението на ищцата е извършено след като с предходна заповед от 03. 01. 2011 г. на Управителя на [фирма] са променени изискванията за длъжността „инспектор услуги”, като е предвидено минимално образование – висше, с минимална образователна степен „професионален бакалавър” с икономическа или юридическа специалност. В мотивите на въззивното решение е посочено, че промените в изискванията за заемане на определена длъжност е въпрос на целесъобразност и волята на работодателя е подчинена само на неговата суверенна преценка за необходимата промяна. Посочено е също, че съдът не може да упражнява контрол върху преценката за целесъобразност на работодателя, но е длъжен да контролира съответствието на тези действия на работодателя с императивни правни норми и конкретно, със забраната за злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 КТ. Решаващият съд е анализирал фактите по делото, направил логически връзки между тях и стигнал до извода, че в случая въведените нови изисквания за длъжността „инспектор услуги” не са продиктувани от нуждата за оптимизиране на трудовия процес, а целят повторното уволнение на ищцата. Предходното й уволнение е от 15. 07. 2010 г. поради съкращение в щата, което е отменено от Хасковския районен съд с решение от 18. 11. 2010 г. по гр. д. № 2220/2010 г. и Н. е възстановена на работа на 27. 12. 2010 г..
Искането на жалбоподателя [фирма] за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но то не съдържа правни доводи и твърдения за конкретните въпроси, разрешени от въззивния съд, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Твърди се, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за правото на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като е излязъл извън своите правомощия и постановил недопустимо решение. Твърденията са несъстоятелни, тъй-като съдът изрично е посочил, че работодателят има суверенно право да променя изискванията за образование и квалификация на съответната длъжност, като е приложил точно закона. Същевременно съдът е приложил точно и процесуалния закон, че предметът на делото и дължимата защита се определят от страните – чл. 6, ал. 2 ГПК, като се е произнесъл по обстоятелствата, на които се основава искът – чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. В исковата молба на Н. изрично е заявено, че незаконността на уволнението произтича от нарушаване на чл. 8, ал. 1 КТ поради недобросъвество упражняването на правото, предоставено на работодателя и това е основният предмет на спора.
Не може да се счита, че е налице и противоречива съдебна практика с оглед на представените решения на други съдилища – основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представеното решение /част от него/ на състав на ВКС от 9. 01. 2007 г. не е решение по чл. 290 ГПК /нов/ и не представлява задължителна съдебна практика. Не са такава практика и двете решения на друг състав на Хасковския окръжен съд, с които е потвърдено уволнението от същата дата и на същото основание на другите две служителки, заемащи същата длъжност „инспектор услуги” в ответното дружество. На първо място, няма данни тези решения да са влезли в сила, но по същественото е, че не е налице противоречие между тези решения и сега обжалваното решение относно разрешаването на правен въпрос. И в трите решения съдът е изложил мотиви, че работодателят има право по целесъобразност да въвежда нови изисквания за образование и квалификация на длъжността, но тази преценка е ограничена от изискването да не се касае за злоупотреба с право. В този смисъл правните съображения на съда и в трите решения са идентични. Различието в крайния резултат се дължи не на различно разрешение на правен въпрос, а на различие в доказателствените изводи на съда, различна оценка на фактическите обстоятелства. Съдът по настоящото дело е приел, че въведените с новата длъжностна характеристика, допълнителни трудови функции не променят естеството на работата, която си остава по техническо изпълнение и не изисква висше образование. Друга е констатацията на съда по приложените две решения. Съдът по настоящото дело е взел предвид и факта, че изменението на изискванията за длъжността е направено веднага след възстановяване на работа на уволнените служителки, което е индиция, че целта на работодателя е ново уволнение, а не оптимизиране на работата им. В приложените две решения не са обсъдени тези обстоятелства. Съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК съдът постановява решението си върху приетите от него обстоятелства по делото. В производството по допускане на касационно обжалване, касационният съд не може да преценява правилността на фактическите изводи на въззивния съд, това е въпрос по същество на делото по чл. 293 ал. 2 ГПК, при вече допусната касация.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 07. 11. 2011 г. по гр. д. № 675/2011 г. на Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на С. Н. от [населено място] сумата 250 /двеста и петдесет/лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: