О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
гр.София, 25.02.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринанадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1238 описа за 2013год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 14.01.2013г. по гр.д.№16042/2012г., с което ГС София е потвърдил първоинстанционно определение за прекратяване на производството по делото поради недопустимост.
Жалбоподателката Й. Ж. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно.
Ответницата М. Ж. Р.- Ш. поддържа, че жалбата не следва да се допуска до касационно обжалване и че е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
Прието е за установено от приложеното гр. д. № 61282/2011г. по описа на РС София, че съдът е бил сезиран с искова молба от жалбоподателката в настоящето производство – Й. Ж. срещу М. Ж. за делба на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в партерния етаж на сградата на [улица], №, в [населено място], ведно с принадлежащите части от таванско помещение, общите части на сградата и дворното място, като е заявено, че съсобствеността между страните е възникнала на основание наследствено правоприемство от техния баща Ж. Р., починал 1989г. и брат им Н. Ж., починал 2002г.
С определение от 12.01.2012г. по гр. д.№61282/2011г. РС София е постановил прекратяване на производството по делото, приемайки, че отнесения за разглеждане спор е решен вече със сила на пресъдено нещо в производството по гр.д.№12193/2006г. по описа на същия съд. Това определение е отменено от ГС София, който е върнал делото за продължаване на процесуалните действия по него.
Установено е, че след връщане на делото, първоинстанционният съд е изискал и приложил в цялост гр.д.№12193/2006г. на РС София и след това, констатирайки, че имотът, предмет на делба по висящото производство, е бил предмет и на извършената по приложеното дело делба, е прекратил производството по делото. Изложил е съображения, че ищцата е заявила възражение за нищожност на влязлото в сила решение по допускане на делба, поради участие на лице, което не е било собственик и е приел това възражение за неоснователно.
Въззивният съд в обжалваното определение е възприел за правилни изводите на районният съд, за това че исковата претенция за делба, въз основа на която е образувано производството по гр.д.№61282/2011г. на РС София, е процесуално недопустима. Изложени са съображения за това, че с влязло в законна сила решение от 29.01.2007г. е допусната делба между страните по соченото гр.д.№12193/2006г., а с решение от 12.02.2009г. е извършена делба на имота, като същият е изнесен на публична продан и така със сила на пресъдено нещо е разрешен спора между страните, участвали в производството по това дело. Установено е, че ищцата и ответницата са били страни по него и са обвързани от силата на пресъдено нещо на съдебното решение. Посочено е, че е налице обективен идентитет между делата, тъй като имотът, предмет на претенцията за делба е един и същ по двете дела. Съдът се е позовал и на практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 01.03.2011г. по гр. д. № 1275/2010г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, в което е прието, че установителното действие на решението по допускането на делбата се определя към момента на неговото постановяване, като факти с правно значение, на които се основава нова претенция за делба, настъпили след влизане в сила на решение по допускане на делба за същия имот, правят допустим заведения повторно иск за делба на същия имот, но между различни /частично/ лица, а в обстоятелствената част на исковата молба в случая не се твърдят такива факти с правно значение, които да са възникнали след влизане в сила на решението по допускане на делба. Съдът е счел, че е налице процесуалната пречка на чл. 299 ГПК за завеждане на ново дело за делба на процесния имот между страните по делото.
В изложение по чл.274, ал.1, вр. чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение по въпросите за това задължителни ли са за първоинстанционния съд указанията на въззивния съд дадени в отменително определение и за това може ли въззивният съд след прекратяване на производството по делото да се произнася по въпроси за привличане на трето лице помагач и допускане на обезпечение.
В случая е налице определение на въззивния съд, с което се потвърждава определение за прекратяване на производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят трябва да е посочил правен въпрос от значение за спора, който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата и да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. В случая отговорът на въпроат за това задължителни ли са за първоинстанционния съд указанията на въззивния съд дадени в отменително определение, даден от въззивният съд в обжалваното определение, е в съответствие с практиката на ВКС, според която съгласно чл.278, ал.3 ГПК, постановеното определение по частната жалба е задължително за по-долния съд, но служебно задължение на съда е да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения/ т.1 ТР №1/2009г. ОСГК ТК на ВКС/. Основното съображение на въззивния съд за недопустимост на производството обаче е наличието на сила на присъдено нещо, която по смисъла на чл.299 ГПК съставлява процесуална пречка за разглеждането на предявения иск, което напълно съответствува на константната практика на съдилищата по приложението на тази правна норма. В случая спорът между страните за наличието на съсобственост и предпоставките за допускане и извършване на делба на процесните имоти е разрешен със сила на присъдено нещо в производството по гр.д.№12193/2006г по описа на СР София, с влезли в сила решения по допускане и извършване на делбата на процесния имот.
Що се касае до въпроса за това може ли въззивният съд след прекратяване на производството по делото да се произнася по въпроси за привличане на трето лице помагач и допускане на обезпечение, то на същият не е дадено разрешение от въззивният съд в обжалваното определение. Материалноправният или процесуалноправен въпрос, който въззивният съд е решил в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, е този, който е обусловил решаващите изводи на съда. Разпоредбата на чл.284 ,ал.3, т.1 ГПК, която намира приложение и в хипотезата на чл.274, ал.3 ГПК, предвижда, че жалбоподателят следва да посочи основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а в случая поставения в изложението въпрос не е обусловил крайния извод на въззивния съд за недопустимостта на исковото производство. Непосочването на такъв въпрос, нито хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК, на която се позовава, искайки ВКС да допусне касационно обжалване на постановеното от ГС София определение сочи на липса на основание за допускане на касационно обжалване в настоящия случай, а оттам и на липсата на предпоставки за разглеждане на наведените в частната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното определение.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 14.01.2013г. по гр.д.№16042/2012г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: