2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
София, 02.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 391/2012 година.
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
М. С. Х. от [населено място] е подал частна жалба против определението по гр. д. № 299/2012 г. на Добричкия окръжен съд и приложил изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по искова молба на Х. против малолетното му дете Д. К., представлявано от майката Б. К., двамата от Р П., за намаление на присъдената издръжка за детето от 6900 злоти /т.е. 300 лв месечно/ на 60 лв. месечно. В хода на производството, с определение от 28. 03. 2012 г. по гр. д. № 1060/2010 г. Добричкият районен съд е прекратил делото поради липса на компетентност на българския съд като се е позовал на чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 4/2009 г. на Европейския съвет относно компетентността по въпроси, свързани със задължения за издръжка. Определението е потвърдено от Добричкият окръжен съд с определение от 11. 05. 2012 г. по гр. д. № 299/2012 г.. Въззивният съд е констатирал точно прилагане на закона – Регламент /ЕО/ № 4/2009 г на Съвета, относно предвиденото правило, че длъжникът по задължение за издръжка, определено с решение на съд в държава-членка или държава-страна по Хагската конвенция, в която държава е обичайното местопребиваване на взискателя, не може да образува производство за промяна на решението в друга държава-членка.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване се основава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за точно прилагане на закона и развитие на правото. В случая, безспорно е налице точно прилагане на закона –Регламент /ЕО/ № 4/2009 г. на Съвета при определяне на подведомствеността на заведеното дело пред чужд съд, което е служебно задължение на българският съд във всеки момент от хода на делото съгласно чл. 15 ГПК. След като е констатирана международна неподведомственост на българския съд, той е длъжен да прекрати делото, което не му е подсъдно. Фактическите доводи на жалбоподателя, че прекратяването е постановено в по-късен момент на развитие на производството и след като той е извършил различни процесуални действия и разходи за тях по указания на съда, не са юридическо основание за друго разрешение на правния въпрос за подведомствеността на делото на чужд съд. Въпросът е изрично уреден от цитирания закон, предвидени са изчерпателно посочени изключения, каквито не са налице по делото, поради което доводите за развитие на правото са необосновани и фактически целят допълване на закона.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 11. 05. 2012 г. по гр. д. № 299/2012 г. на Добричкия окръжен съд по жалбата на М. Х. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: