О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1239
София 07.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3832 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ж. К. С. чрез адв.Д. П. срещу решение № 58 от 20.03.13г.по в.гр.дело № 136/13г.на Окръжен съд – Ловеч,с което е потвърдено решение № 28 от 5.02.13г.по гр.дело № 2108/12г.на Районен съд – Ловеч.С него са отхвърлени предявените от същата страна против Ц. – Л. искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ.В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 /погрешно посочена т.2/ и т.3 ГПК.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба Ц. – Л. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 80 от 25.10.12г.на директора на Ц.-Л.,с която е прекратен трудовия договор с ищеца д-р Ж. С. в срока за изпитване на основание чл.71 ал.1 КТ,считано от 1.11.12г.,е законосъобразна.Изложени са съображения,че при прекратяване на такъв вид трудови договори страната,в чиято полза е уговорено изпитването,може да прекрати договора едностранно,без предизвестие,във всеки момент до изтичане на уговорения срок за изпитване и нейното волеизявление не е небходимо да бъде мотивирано.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение ,постановено по реда на чл.290 ГПК.Поставеният от касатора въпрос : следва ли да бъде мотивирана заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл.71 ал.1 КТ не е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложените решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК. Същите са неотносими,тъй като се отнасят до прекратяване на трудово правоотношение на друго основание – чл.328 ал.1 т.6 КТ.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава.По поставения въпрос има практика на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК,която според ТР № 1/2010г.на ОСГТК на ВКС има задължителен характер.В решение № 11 от 24.01.12г.по гр.дело № 1783/10г.на ІV г.о.на ВКС е прието,че договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал.1 КТ се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа (срок за изпитване в полза на работодателя), както и с цел работникът да провери дали работата е подходяща за него (срок в полза на работника). Когато в договора не е отразено в чия полза е срокът, то съгласно чл. 70, ал.2 КТ се счита, че срокът е уговорен в полза и на двете страни. В срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал.1 КТ във всеки момент от изпълнението му. Когато срокът е уговорен в полза и на работника, той разполага със същите права – да провери доколко възложената му работа е подходяща за него и да прекрати трудовия договор с едностранно волеизявление. Независимо в чия полза е уговорен срокът за изпитване, за да се прекрати действието на трудовия договор е достатъчно писменото изявление на страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна, без да се излагат причините, мотивирали страната да прекрати договора.
Посочената съдебна практика е цитирана в обжалваното решение и е съобразена от въззивния съд при постановяването му.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 58 от 20.03.13г.,постановено по в.гр.дело № 136/13г.на Окръжен съд – Ловеч.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.