2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732
София, 29.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 651/2012 година.
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
И. Ц. К. от [населено място] е подал частна жалба против определение от 24. 07. 2012 г. по ч. гр. д. № 57/2012 г. на ВКС, трето гражданско отделение.
Ответникът М. г. „П. Б.”, [населено място] моли да се остави без уважение жалбата като неоснователна.
След проверка, този състав на касационния съд установи следното:
Варненският окръжен съд, с въззивно решение от 13. 10. 2010 г. по гр. д. № 1511/2010 г. е потвърдил първоинстанционно решение на Варненския районен съд по гр. д. № 4156/2010 г., с което са отхвърлени исковете на И. К. срещу М. г. „Д-р П. Б.” за парично обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба вх. № 35245/08. 11. 2011 г., която е върната като нередовна с разпореждане на Варненския окръжен съд от 25. 11. 2011 г.. Срещу това разпореждане е подадена частна жалба вх. № 39587/07. 12. 2011 г. от И. К., за чието разглеждане е образувано ч. гр. д. № 57/2012 г. по описа на ВКС, трето гражданско отделение. С обжалваното определение от 24. 07. 2012 г., другият състав на касационния съд е прекратил изцяло производството по делото и обезсилил решенията на районния и окръжния съд, като се е позовал на отказ от иска, който К. е направил с частната жалба вх. № 39587/07. 12. 2011 г.
Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Съгласно чл. 102 ГПК в писменото извявление до съда трябва да се посочи в какво се състои искането. В случая, ч. гр. д. № 57/2012 г. е образувано по частната жалба на К. срещу разпореждането на Варненския окръжен съд за връщане на касационната му жалба. Вярно е, че в последната част от съдържанието на частната жалба вх. № 39587 се съдържа изявлението на К., че е „принуден да декларира отказ от иска – чл. 233 ГПК”, но така изразено, изявлението му не може да се счита като категоричен отказ от иска. Волеизявлението следва да бъде направено ясно и недвусмислено, а не като декларация, че е резултат на принуда от неполучена адекватна правна защита от съдебната система. Другият състав на касационния съд би могъл да укаже на жалбоподателя, че следва да уточни искането си по настоящото дело, т. е. дали поддържа частната жалба вх. № 38587/07. 12. 2011 г. в частта й за отмяна на определението на Варненския окръжен съд от 25. 11. 2011 г. или поддържа искане за прекратяване на делото изцяло поради отказ от иска. Като не е дал такива указания на жалбоподателя, съдът фактически се е произнесъл по искане, което не може да се счита за валидно заявено по начин, който ангажира съда с конкретното произнасяне. Следва да се отмени обжалваното определение и делото се върне на другия състав на ВКС за произнасяне съобразно категорично изразеното искане на жалбоподателя чрез нарочна писмена молба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 24. 07. 2012 г. по ч. гр. д. № 57/2012 г. на ВКС, състав на трето гражданско отделение и ВРЪЩА делото на същия състав за ново произнасяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: