О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
гр.София, 23.05.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесет и първи май, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1496 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.07.2012г. по гр.д.№ 1174 / 2012г., с което ГС София е уважил искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – [фирма] , чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС
Ответникът Е. Ц. К., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Е. Ц. срещу жалбоподателя иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225 КТ за разликата над предявения размер от 5082,97 лв. до размера от 6189,06 лв,, отменил е същото решение в частта му, с което е отхвърлен предявеният от Е. Ц. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението от длъжността „инженер – изпитател” в отдел „Лабораторен комплекс – трансформатори” в ответното дружество, извършено с акт за прекратяване на трудов договор № 233/04.10.2010г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ /намаляване обема на работата, както и в частта му, с която е отхвърлен предявеният от същия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на длъжността „инженер – изпитател” в отдел „Лабораторен комплекс – трансформатори” в ответното дружество, както и в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 225 КТ за заплащане на обезщетение за периода 05.10.2010-05.04.2011г., като е признал за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението, възстановил е ищеца на заеманата преди незаконното уволнение длъжност и е осъдил дружеството да му заплати сумата от 5082,97 лева обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за периода от 05.10.2010 г. до 05.04.2011г., ведно със законната лихва, считано от 02.12.2010 г. до окончателното изплащане.
Установено е по делото, че с акт за прекратяване на трудов договор № 233/04.10.2010 г., връчен на ищеца срещу подпис на същата дата, трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 04.10.2010 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ /намаляване обема на работата/. Съдът, вземайки предвид приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза и писмените доказателства е приел, че към прекратяването на трудовото правоотношение е налице такова обективно състояние на намаляване на обема на работата на ответника, дължащо се спад на продажбите и на паричните потоци. Прието е, че с протокол от заседание на Съвета на директорите на ответника от 27.09.2010 г. е взето решение, след запознаване с резултатите от дейността на дружеството по представения баланс, отчет за приходите и разходите и отчет за паричния поток за трето тримесечие на 2010 г., както и със справка за произведена и реализирана продукция до 30.09.2010 г., и след констатация, че е налице намаляване обема на работа, че следва да бъде намалена числеността на персонала на дружеството – от 650 на 591 служители, а конкретно за отдел „Лабораторен комплекс – трансформатори” е решено да се освободи един работник, заемащ длъжността „инженер-изпитател” от общо четирима такива, както и един работник, заемащ длъжността „ел.техник -изпитател” от общо четирима такива.
Установено е също така, че със заповед № 200/28.09.2010г. и в изпълнение на горното решение изпълнителният директор на ответното дружество е заповядал да се пристъпи към процедура за извършване на подбор на работниците и служителите
Преценявайки законността на извършения подбор съдът е счел, че ответникът е имал задължението да извърши подбор, за да прецени кого от четиримата лица, заемащи длъжността „инженер – изпитател”, да бъде освободен от длъжност, само между лицата, заемащи длъжността „инженер – изпитател”, но не и подбор между тези лица и другите четирима работници на длъжността „ел.техник – изпитател”, които дължности са различни. Прието е също така, че ответникът не е ангажирал доказателства за законосъобразното сравняване на ищеца и останалите работници по критериите, предвидени в КТ, както и че в протокола за извършен подбор единствено са посочени крайни оценки на лицата, участвали в подбора, без обаче да е видно как тези лица са оценявани и конкретно дали са оценявани реално съобразно определените от ответника в лицето на неговия изпълнителен орган критерии за подбор. При тези данни съдът е приел, че подборът е бил незаконосъобразен, което опорочава и уволнението на ищеца, поради което е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
В изложение по чл.283, ал.4 ГПК жалбоподателят- работодател, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: допустимо ли е събиране на доказателства при промяна на съдебната практика в хода на процеса с тълкувателно решение по приложението на чл.329 КТ за това кой от работниците и служителите има по-висока кавалификация и работи по-добре едва във въззивния съд. Поддържа, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Представя решение от 21.07.2010г. по гр.д.№378/2009г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че във въззивната инстанция страните могат да попълнят делото с относими към спора доказателства, както и решение от 01.08.2011г. по гр.д.№39/2011г., ІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че когато страната е в обективна невъзможност да се позове на доказателства в първата инстанция, то въззивният съд следва да ги допусне
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от жалбоподателят въпрос, тъй като същият не е от значение за спора. Както е посочено в 1 на ТР№1/2009г. на ОСГ ТК на ВКС поставените въпроси трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът следва ли съдът да се съобрази със задължителна практика на ВКС не обуславя изхода на спора, тъй като по делото е установено, че уволнението е незаконно поради незаконно извършен подбор именно при спазване на уеднаквена с тълкувателно решение №3/2011г. ОСГК на ВКС практика по приложение разпоредбата на чл.329 КТ. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 09.07.2012г. по гр.д.№ 1174 / 2012г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: