2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1192
София, 20.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1850/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Софийският апелативен съд, с решение от 15. 6. 2010 г. по гр. д. № 2386/2009 г. е осъдил Държавен фонд „З.”, [населено място] да заплати на И. С. сумата 34 440 лв., представляваща неизплатен остатък от дължима финансова помощ и да му заплати сумата 6 800 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимата финансова помощ за периода от 4. 10. 2005 г. до подаване на исковата молба на 11. 10. 2007 г..
Държавен фонд „З.” е подал касационна жалба срещу решението, приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и Тълкувателно решение № 1/2001 г. ОСГК ВКС.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, И. Д. С., със съдебен адрес в [населено място], счита че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и жалбата е неоснователна, по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е възпроизведен буквално текста на разпоредбата и е посочено, че значимостта на програмата С. за икономиката на Р България създава необходимост от триинстанционно производство по делата за спорове относно прилагането на наредбите за условията и реда за финансово подпомагане по тази програма и това ще спомогне за точното прилагане на закона и усъвършенстване на правото. В изложението по чл.280, ал. 1 ГПК жалбоподателят твърди, че въззивният съд неправилно, въпреки липсата на доказателства, е приел че ищецът е изпълнил изискванията за изплащане на финансовата помощ – прилагане на копие от документ за собственост или копие от договор за наем на земя и неправилно е приел, че ищецът е заявил по проекта, че ще практикува „подвижно пчеларство”.
Доводите на жалбоподателя за допускане на касация са неоснователни.
Значимостта на програмата С. за икономиката на държавата не може да бъде самостоятелно основание за допускане на касация. В чл. 280, ал. 1 ГПК изчерпателно са посочени хипотезите, при които следва да се допусне касационно обжалване и те касаят произнасянето на въззивния съд по конкретни правни въпроси – материалноправни или процесуалноправни. Съображенията, че по настоящото дело въззивният съд е приел за съществуващи определени фактически обстоятелства въпреки липсата на доказателства, според жалбоподателя, не сочат на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Апелативният съд изрично е посочил, че извода му за за изпълнение на инвестицията в съответствие с параметрите и елементите на договора между страните и приложенията към него, е съобразен със заключенията на вещите лица по делото и представените от ищеца четири договора за наем за ползване на терени, върху които са били разположени пчелните кошери. Съдът е имал и възможността непосредствено на констатира, че ищецът е заявил, че ще практикува „подвижно пчеларство”, видно от приложения бизнес-план, лист 18 от досието на гр. д. № 3904/2007 г. на СГС. Доказателствените изводи на съда по конкретните фактически обстоятелства не представляват произнасяне по правни въпроси, не са свързани с точното прилагане на закона и не могат да обосноват нуждата от развитие на правото, защото касаят индивидуални случаи.
Няма основание да се приеме, че при постановяване на въззивното решение е допусната противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/2001 г., т. 19, защото принципните постановки на това решение са спазени от апелативния съд при постановяване на въззивното решение.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решениетож от 15. 6. 2010 г. по гр. д. № 2386/2009 г. на Софийския апелативен съд по жалбата на ДФ „З.”, [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: