О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр.София, 23.02.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 113 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е било определение от 27.10.2009г. по гр.д. №437/2009г. на Върховният касационен съд-четвърто г.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба на К. А. Г. срещу определение от 29.05.2009г. /съдържащо се в решение от същата дата/ по гр.д. №976/2008г, с което Върховният касационен съд, състав на първо г.о., е оставил без разглеждане касационната жалба на С. И. Г.. С определение от 29.01.2010г. по гр.д. №41/2010г. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. е отменил определение от 27.10.2009г. по гр.д. №437/2009г. на Върховният касационен съд-четвърто г.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба на К. А. Г. и е върнал делото за разглеждане на частната жалба по същество.
Жалбоподателят – К. А. Г. поддържа, че обжалваното определение от 29.05.2009г. /съдържащо се в решение от същата дата/ по гр.д. №976/2008г. на Върховният касационен съд, състав на първо г.о, е неправилно и моли да бъде отменено като бъде разгледана по същество касационна жалба на съпруга й С. И. срещу решение от 10.05.2007г. по гр.д. №1578/2006г. на Софийски ГС.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
С решение от 29.05.2009г. по гр.д. №976/2008г. Върховният касационен съд, състав на първо г.о., е оставил без разглеждане касационната жалба на С. И. Г.. Съдът е приел за установено, че по предявен от същият иск с правно основание чл.26 ЗЗД, производството е прекратено с влязло в сила като необжалвано определение от 13.04.2005г. по гр.д. №4094/2005г. на Софийски РС, а с решение от 17.02.2006г. е уважения иск на съпругата му К. А. с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и е признато за установено по отношение на К. и С. Г. , че ответниците Г, В. и Н. Г. и П. В. не са собственици на дворно място в гр. С.. С решение от 10.05.2007г. по гр.д. № 1578/2006г. на Софийски ГС, по жалба на Г. и Н. Г. , е обезсилил първоинстанционното решение по иска на К. А. с правно основание чл.26 ЗЗД и по иска й с правно основание чл.97 ГПК и е прекратил производството по делото по тези искове поради липса на правен интерес, тъй като е установил, че с влязло в сила решение от 17. 02.2004г. по гр.д. №4447/2003г. на Софийски РС, е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС на ответниците Г срещу С. И. , като е прието че първите са собственици на спорния имот по силата на валидно придобивно основание и е осъден последния да им върне владението на същия. Въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.108 ЗС има сила и по отношение на съпругата К. При тези данни Върховният касационен съд-състав на първо г.о., по касационна жалба на К. и С. Г. , е оставил в сила въззивното решение, имащо характер на определение, с което е прекратено производството по исковете на К. Г. и е оставил без разглеждане касационната жалба на С. Г. срещу същото, тъй като е прието, че с влязло в сила определение от 13.04.2005г. по гр.д. №4094/2005г. на Софийски РС производството по неговите искове е прекратено, поради което неговата жалба се явява без предмет по отношение предявените от него искове.
Решението на касационния съд в частта му имаща характер на определение е било обжалвано с частна касационна жалба на 18.12.2009г. от К. Г. , която е предмет на разглеждане в настоящето производство.
При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното определение от 29.05.2009г. /съдържащо се в решение от същата дата/ по гр.д. №976/2008г, на Върховният касационен съд, състав на първо г.о., е правилно. В същото законосъобразно е прието, че С. И. няма правен интерес да обжалва въззивното решение на собствено основание, тъй като по предявените от него искове производството е прекратено още пред първоинстанционния съд с влязло в сила определение, а по отношение исковете на съпругата му К. А. Върховният касационен съд се е произнесъл с решението си, като е потвърдил изводите на въззивният съд за недопустимост на същите. Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.05.2009г. /съдържащо се в решение от същата дата/ по гр.д. №976/2008г, на Върховният касационен съд, състав на първо г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на С. И. Г. срещу решение от 10.05.2007г. по гр.д. №1578/2006г. на Софийски ГС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: