3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 936
София, 17.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 3039/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Б. И. И. от [населено място] е подал касационна жалба срещу решението по гр. д. № 942/2012 г. на Окръжен съд – [населено място], приложил изложение на касационни основания, Постановление № 6/1968 г. на Пленума на ВС и решения на състави на ВКС.
Ответниците В. К. и Г. Д., двамата със съдебен адрес в [населено място], оспорват жалбата като неоснователна, молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение и претендират за разноски.
След проверка, касационният съд установи следното:
Районен съд – Благоевград, с решение по гр. д. № 3570/2011 г. е отхвърлил предявените от Б. И. срешу В. К. и Г. Д., искове по чл. 45 ЗЗД, за осъждане на всеки от тях да му заплати сумата 5000 лв. /общо 10 000 лв./ обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален дискомфорт, безпокойство, чувство за малоценност и неувереност, вследствие виновното поведение на ответниците – подаден от тях до Научната комисия при Висшата атестационна комисия, сигнал за плагиатство на ищеца. Решението е потвърдено от Окръжен съд – Благоевград, с въззивно решение от 27. 11. 2012 г. по гр. д. № 942/2012 г.. Въззивният съд е приел, че ответниците не носят отговорност по чл. 45 ЗЗД, защото не са извършили деликт като са подали сигнал до Научната комисия за извършено плагиатство – некоректно цитиране, от ищеца в представените от него съчинения за присъждане на научното звание „доцент”. Съдът се е позовал на събраните по делото доказателства, че при обсъждане на научния принос на произведенията на един кандидат за научното звание „доцент”, е практика да се подават сигнали за некоректно цитиране и съответно да се обсъждат твърдения за такова цитиране, назовавано плагиатство, и, че при извършена проверка от Научната комисия е бил потвърден сигнала на ответниците за некоректно цитиране на други автори в произведенията на ищеца.
Жалбоподателят е направил искане за допускане на касация на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса как следва да бъде оборена презумпцията за вина при неправомерно увреждане по чл. 45 ЗЗД – по пътя на пълно и главно доказване или чрез косвени доказателства. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. ОСГКТК на ВКС, правният въпрос, който може да бъде основание за допускане на касация е този, който е включен в предмета на спора, разрешен е в обжалваното въззивно решение и е обусловил извода на съда по конкретното дело. В случая решаващият извод на съда е, че ответниците не са извършили деликт, т. е. неправомерно действие, като са подали сигнал за плагиатство, допуснато от ищеца. При това положение е безпредметно да се преценява вината на ответниците и въззивният съд по настоящото дело не го е направил с оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. По поставения от жалбоподателя въпрос за оборване на презумпцията за вина, въззивният съд не се е произнасял, този въпрос е извън предмета на спора и не касае решаващите изводи на съда и не може да бъде основание за допускане на касация.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за допускане на касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите, поставени в т. 2 и т. 3 от изложението на касационните основания – следва ли в доклада по делото по чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът да укаже на страните начина на доказването – пълно и главно доказване или чрез косвени доказателства, следва ли да даде указания за подлежащите на доказване факти и връзките между тях и да посочи в доклада по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК какво се разбира под понятието ”разпределение на доказателствената тежест”. Тези въпроси не могат да бъдат основание за допускане на касация по изложените вече съображения, че те не са предопределили решаващия извод на съда, че ответниците не са извършили деликт. Въпросите касаят действията на първоинстанционния съд по изготвяне на доклада по делото и доколкото твърденията на жалбоподателя сочат на неточно прилагане на процесуалния закон от първоинстанционния съд и неизвършена проверка и констатация за тези нарушения от страна на въззивния съд, тези твърдения могат да бъдат обсъждани при разглеждане на касационната жалба по същество по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК, но не са основания за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 27. 11. 2012 г. по гр. д. № 942/2012 г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА Б. И. да заплати на В. К. и Г. Д. сумата 400 /четиристотин/лева разноски по делото за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: