О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София, 14.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 708/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
М. на о. е подало касационна жалба срещу решението на Софийския градски съд по гр. д. № 6693/2011 г., приложило изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, съдебно решение от 1960 г. и Постановление № 4/1968 г. и Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, О. М. от [населено място], счита, че жалбата не следва да бъде допусната до разглеждане поради неоснователност и необоснованост и моли да бъде потвърдено решението на градския съд.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският районен съд с решение по гр. д. № 43509/2010 г. е осъдил М. на о. да заплати на О. М. сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудава злополука, ведно със законната лихва от 26. 05. 2006 г.. Решението е потвърдено от Софийският градски съд с въззивно решение от 09. 02. 2012 г. по гр. д. № 6693/2011 г.. Градският съд е установил, че предмет на иска е обезщетяване на вреди от ексцес на първоначално увреждане при трудова злополука на ищеца М. като кадрови военнослужещ през 2003 г.. Съдът е приел, че ексцесът е налице през май 2006 г. и предявеният на 21. 06. 2010 г. иск от М. е в рамките на петгодишния давностен срок. Съдът е преценил, че определеното обезщетение 20 000 лв. репарира болките и страданията на ищеца от настъпилото влошаване на здравословното му състояние, като се е позовал на заключението на медицинската експертиза и принципа за справедливост.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК относно въпроса за погасяване на иска по давност. Въззивният съд е приел, че погасителната давност при иск за обезщетяване на вреди от ексцес на непозволено увреждане започва да тече от влошаване на състоянието на увредения. Жалбоподателят се позовава на решение от 18. 06. 1960 г. на ВС, че погасителната давност за вземания от непозволено увреждане започва на тече от датата на проявяване на увреждането и по-нататъшното влошаване на здравето е без значение. Решението не е пряко относимо към поставения въпрос за спазване на давностния срок, тъй-като решението има предвид предявяване на иск за първоначално обезщетение от деликт, а не хипотезата по настоящото дело – предявяване на иск за обезщетение на вреди от ексцес на първоначално увреждане. Въззивният съд се е съобразил с т. 1 на ППВС № 4/1961 г., че на обезщетение подлежат всички вреди, които са последица от непозволеното увреждане и на постоянната непротиворечива практика на съдилищата, че влошаването на състоянието на увредения е ново основание за търсене на обезщетение и от момента на проявяване на влошеното състояние започва да тече погасителната давност за предявяване на иска за вреди от ексцес.
Неоснователно е искането за допускане на касация на въззивното решението по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно размера на присъденото обезщетение. Решаващият съд е приложил точно закона и задължителната съдебна практика като се е позовал на конкретните обстоятелства, установени от доказателствата по делото – нуждата от оперативно лечение, влошаване на състоянието на глезенната става занапред, интензивност на болките и затрудняване на движението. Въпросът за определяне размера на този вид обезщетения не е свързан с точно прилагане на закона и развитие на правото, както счита жалбоподателят, а е обусловен от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, по който принцип е действал и Софийският градски съд.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 09. 02. 2012 г. по гр. д. № 6693/2011 г. на Софийския градски съд по жалбата на М. на о., [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: