О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
С. 20.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1111 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Г. Ф. чрез пълномощник адв.С. Б. срещу решение № 179 от 14.04.10г.,постановено по гр.дело № 273/10г.на Окръжен съд – Пазарджик,с което е оставено в сила решение от 15.12.09г.,постановено по гр.дело № 1471/09г.на Районен съд-Пазарджик.С него са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,предявени от същата страна против „[фирма][населено място].
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не се сочат хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване,а са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
В писмен отговор [фирма] счита,че не са налице основания за допустимост на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба и изложението към нея намира,че в тях не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол,без да е посочен този въпрос.В случая не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос,разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд,разрешаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото- т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.Въпросът дали въззивният съд правилно е приложил правната норма на чл.164 ГПК,като е игнорирал свидетелските показания на свидетеля Б. А. е относим към правилността на решението ,а не към допустимостта на касационното обжалване.Дори и да са допуснати грешки при преценката на доказателствата по делото,те не могат да обусловят основание за допускане на касационното обжалване.
Изложените оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост биха могли да се квалифицират като касационно основание по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 179 от 14.04.10г.,постановено по в.гр.дело № 273/10г.на Окръжен съд – Пазарджик по жалба на Р. Г. Ф..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.