О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
гр.София, 27.05.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 310 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 26.02.2010г. по гр.д. № 205/ 2010г., с което Варненски окръжен съд, като е потвърдил определение от 09.12.2009г. по гр.д. № 10099/2009г. на Варненски РС, е прекратил производството по иска на срещу М. и Г. С. с правно основание чл.440, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.2 ЗЗД.
Жалбоподателката П. Ж. И. поддържа, че следва да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на исковата й молба.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 274, ал. 3 и 4 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С искова молба от 28.09.2009 г. жалбоподателката е поискала да бъде признато за установено по отношение на С. , че публичната продан на собствения им апартамент в гр. В., извършена по изп.д. №12992/2007г. по описа на съдебен изпълнител при Варненски РС, е нищожна, поради липса на нейното съгласие за продажбата.
С определение от 09.12.2009г. съдът е приел, че ищцата няма правен интерес от търсената с иска по чл.440, ал.1 ГПК правна защита, тъй като изпълнителното производство е приключило, а ищцата ще реализира своята защита с предявения от нея друг иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, поради което е прекратил производството по първия иск.
С обжалваното определение е потвърдено определението за прекратяване на производството по иска, като въззивният съд е изложил съображения и за това, че действителността на публичната продан може да бъде оспорвана по исков ред само при твърдения за нарушения по чл.490 и чл.496, ал.3 ГПК, каквито не се навеждат в исковата молба на частната жалбоподателка.
Като е обжалвал определението на въззивния съд жалбоподателката е просрочила като основание за нейната допустимост разпоредбата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, но по същество излага оплаквания за неправилност на същото.
В случая действително е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прекратява производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателката твърди, че липсва съдебна практика по повдигнатия в обжалваното определение въпрос за недопустимост на исковата й молба, но не излага съображения които да сочат, че чрез тълкуването на действуващото право ще се постигне формиране на практика по непълна, неясна или противоречива правна уредба, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не е изложила сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за недопустимост на предявения иск с правно основание чл.440 ГПК поради липса на правен интерес от търсената защита, влиза в конфликт с точното прилагане на закона. И правната теория и постоянната съдебна практика посочват като процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск наличието на интерес от търсената с иска защита. Доколкото жалбоподателката прави оплаквания за неправилност на преценката за наличието на такъв интерес във въззивното определение, то необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното определение като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато. Основанията за допускане на касационното обжалване са критерии за подбор, а основанията за касационно обжалване са пороците на въззивното определение.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на определение от 26.02.2010г. по гр.д. № 205/ 2010г. на Варненски окръжен съд, по жалба на П. Ж. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: