О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1166
София 21.10.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3052 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. М. срещу решение от 13.02.13г.,постановено по в.гр.дело № 458/12г.на Варненския окръжен съд в частта,с която са уважени предявените срещу него искове на Й. Д.С.,С. Д.М.,И. К.Ж. и Д. К.Ж. за сумите съответно: 7500 лв; 7500лв; 3750 лв и 3750 лв,представляващи частично неизпълнение на договор за поръчка,ведно със законните лихви от датата на предявяване на иска, на основание чл.284 ал.2 ЗЗД.Сочат се основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.Не е приложена съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответниците по жалбата Й. С.,С. М.,И. Ж. и Д. Ж. считат,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е квалифицирал предявените от Й. С.,С. М.,И. Ж. и Д. Ж. против М. М. искове по чл.284 ал.2 ЗЗД.Въз основа на представено по делото нотариално заверено пълномощно съдът е приел,че между страните е възникнало мандатно правоотношение,по силата на което ищците са възложили на ответника да продаде посочените в пълномощното техни наследствени недвижими имоти в землището на [населено място].Съгласно чл.284 ал.2 ЗЗД довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко,което е получил в изпълнение на поръчката.Съдът е приел за безспорно установено,че по договора за покупко- продажба на процесните имоти ответникът е получил сумата 316 750 лв.С. М. и К. Ж. са получили всеки от тях по 15 000 лв,а С. Д. – 30 000 лв.Ответникът не е отчел на ищците,респективно на наследодателите им,следните суми : на С. Д. – 12 250 лв;на К. Ж. -7 625 лв и на С. М. – 7 625 лв.Първата е починала и от нейните наследници е претенция е предявила само Й. Д. за сумата 7500 лв ,а ищците С. М.,И. Ж. и Д. Ж./последните двама като наследници на К. Ж./са претендирали суми от по 7500 лв и по 3750 лв за последните двама,и в тези размери исковете са уважени.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване,ако са налице предпоставките по т.1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Жалбоподателят се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса на правната квалификация на иска и по конкретно: налице ли е договор за поръчка,когато е налично използване на права/а не задължения/по пълномощие; налице ли са вменени задължения с пълномощно и когато се възползва пълномощника от предоставените му права; означава ли това задължително съгласие за обвързване с договор за поръчка.
Настоящият съдебен състав намира,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,тъй като поставените от жалбоподателя въпроси не са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Въззивният съд е дал точна правна квалификация на предявения иск съобразно твърденията и петитума на исковата молба и представеното пълномощно,с което страните са се уговорили жалбоподателят да се разпорежда/продава,дарява,заменя и др./в полза на лице по негова преценка ,на цена – каквато намери за добре,и при условия,каквито прецени за добри,със съответните идеални части от съсобствените с ищците наследствени недвижими имоти,индивидуализирани в същия документ.Така изразената воля на страните – да извърши за сметка на ищците възложени му от тях правни действия за продажба на недвижими имоти,сочи на договор за поръчка,регламентиран в чл.280 -292 ЗЗД.В случая към мандатните отношения е прибавено и пълномощие – довереникът е действал от името на доверителите и като техен пълномощник.
Процесуалноправният въпрос за задължението на съда да укаже кои са релевантните за спора факти и как се разпределя доказателствената тежест и за кои твърдяни от страните факти не сочат доказателства,не е разрешен в противоречие със задължителната практика.Задълженията на първостепенния съд по доклада са надлежно изпълнени – указал е на ответника /жалбоподател/че следва да докаже,че е налице твърдяния от него комисионен договор,че е изпълнил задълженията си по него или правопогасяващи/правоизключващи факти.
Оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са относими към правилността на решението,а не към допустимостта на касационното обжалване.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,на само след допуснато касационно обжалване.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване- правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Жалбоподателят се позовава на противоречиво разрешаване на въпроса за правната квалификация на иска от първостепенния съд,който го е уважил на основание чл.59 ЗЗД и от въззивния съд,който е приел наличието на договор за поръчка.Не е налице противоречива практика на съдилищата когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения,даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси.Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика,тъй като актовете,в които са обективирани не са влезли в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира,че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд.На ответниците по жалбата следва да се присъдат разноските за настоящото производство в размер на 350 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 225 от 13.02.12г.,постановено по гр.дело № 458/12г.на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. И. М. да заплати на С. Д. М.,Й. Д. С. и И. К. Ж. сумата 350 лв/триста и петдесет/разноски за адвокатско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.