О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
гр.София, 25.06.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Р. гр.д.N 519 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 13.11.2009г. по гр.д. № 215 / 2009г., с което Габровски ОС е отхвърлил предявения от Р. Р. иск срещу Ц. и Н. С. , при участието на трето лице Н. А. за отмяна на нот.акт №40/2007г. на нот. При РС-Драново.
Жалбоподателят – Р. Р. Р. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото и по който има противоречиво произнасяне на съдилищата.. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 18.02.2009г. по гр.д. №380/2007г. на Дряновски РС, е отхвърлил предявения от Р. Р. иск срещу Ц. и Н. С. , при участието на трето лице Н. А. , за отмяна на нот.акт №40/2007г. на нотариус при РС-Дряново. Съдът е приел за установено, че ответниците са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка / процесния/, на парцел **** пл. № І* в кв.37 по плана на с. К., който е съседен на парцела на ищеца-ІІІ-119, описан в нот.акт №135/1983г. на нотариус при РС-Дряново. Ищецът е поддържал, че нотариалният акт е нищожен защото с него е признато право на собственост по давност на ответниците в обем по-голям, отколкото те реално притежават, тъй като са заграбили 240кв.м от неговия имот. Съдът е приел, че доколкото с оглед изслушани по делото експертизи, се установява грешка в кадастралния план на селото от 2006г., то тя не води до нищожност на нотариалното удостоверяване и че въпреки многобройните уточнявания на исковата молба ищецът-жалбоподател не е предявил иск за установяване грешка в кадастралната основа и не е потърсил защита на правата си по надлежния ред.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че съдът е разрешил процесуален въпрос от значение за правилното разрешаване на спора, а именно относно задължението на съдът да определи точната правна квалификация въз основа на изложените обстоятелства в исковата молба. Представя решение от 29.11.2004г. по гр.д. №1670/2003г. на ВКС, решение от 10.01.2004г. по гр.д. №2014/2002г. на ВКС, решение от 07.07.2005г. по гр.д. №1033/2004г. на ВКС, в които е прието, че правната квалификация е дейност на съда и се извежда от обстоятелствената част на исковата молба. Позовава се и на ТР№1/2001г. на ОСГК на ВКС. Поддържа, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и който е решаван противоречиво от съдилищата – основания за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения за разглеждане процесуален въпрос. Въззивният съд е изпълнил задължението си да определи точната правна квалификация въз основа на изложените обстоятелства в исковата молба именно в съответствие с даденото разрешение на този въпрос в представените от жалбоподателя решения на състави на ВКС, в които е прието, че посоченото в исковата молба правно основание не обвързва съдът, тъй като правната квалификация на иска е задължение на съда, а не на страните по делото. В процесния случай съдът е бил задължен да разгледа иска с оглед обстоятелствата, на които е основан, което той е и направил. Не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, тъй като е налице ясна регламентация и постоянна съдебна практика относно принципните въпроси за съдържанието на исковата молба по смисъла на чл. 98 ГПК (отм.)- чл.127 ГПК. Съобразно практиката на ВКС ищецът определя предмета на спора като трябва да въведе в обстоятелствената част на исковата молба конкретни фактически твърдения, очертаващи основанията, на които заявява претендираното право и да формулира в петитумната част съответстващо на търсената защита искане. Приетото от въззивния съд в разглеждания случай основание на иска е в съответствие с изискването за ясно и безпротиворечиво изложение на фактическата обстановка и на основанията, от които произтича твърдяното от ищеца право.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решение от 13.11.2009г. по гр.д. № 215 / 2009г. на Габровски ОС, по жалба на Р. Р. Р..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: