О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1017
С. 01.10.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 512 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. С. Х. срещу решение № 225 от 7.12.09г.по гр.дело № 316/09г.на Габровския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 379 от 14.08.09г.по гр.дело № 847/09г.на Габровския районен съд.С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ,предявени от същата страна против „М.-В”ЕООД гр.Габрово.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване.Жалбоподателката счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси от съществено значение за изхода на спора в противоречие с практиката на ВКС,решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Прилага копия от решения на състави на ВКС,на СГС,САС,СОС,ОС-Видин,ОС-Враца,ОС-В.Търново, ОС-Разград,РС- З. и РС-Девин.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 32 от 6.03.09г.на прокуриста на ответното дружество,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата И. С. Х.,на длъжност”управител на склад”на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ- съкращение в щата,е законосъобразна.Направен е извод,че е налице приложеното основание за уволнение.Изложени са съображения, работодателят е спазил задължението си за извършване на подбор между заемащите съответната длъжност и преценката му за качествата на служителката да изпълнява трудовите си функции не подлежи на съдебен контрол.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии,на общото събрание на гражданска колегия,на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая поставените от жалбоподателката въпроси относно подбора по чл.329 от КТ са разрешени с решение № 14 от 10.02.2010г.на ВКС по гр.дело № 4322/08г.на ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че при въведени от ищеца доводи,че не е извършен подбор или проведения подбор е незаконосъобразен,в тежест на работодателя е да ангажира доказателства,че е извършен подбор,когато такъв е бил задължителен,и че го е извършил по критериите на чл.329 ал.1 КТ – по-висока квалификация и по-добра работа.Квалификацията е обективен факт- тя включва притежаваното от работника или служителя образование по съответната специалност,степен на образование,както и наличие на допълнителна професионална квалификация,установена по съответния ред.За разлика от този критерий качеството на работа се изразява в преценката на работодателя за точното,качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения.Тази преценка е субективна –дава се от субекта на работодателска власт и не би могла да се замени от преценката на съда,който не може да добие пълни впечатления за трудовите умения,навици и опит,проявяващи се единствено в производствения процес.Поради това ако не са налице данни за недобросъвестно упражняване на правата по трудовото правоотношение от страна на работодателя съдът не може са елиминира преценката му за качеството на работа на съответния работник или служител.В този смисъл е и решението по гр.дело № 904/09г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по чл.290 ГПК.В разглеждания случай приетото разрешение на поставените въпроси във връзка с подбора по чл.329 КТ не са различава по правни изводи с изразените в посочените решения становища.
Другият поставен материалноправен въпрос – към кой момент се прекратява трудовото правоотношение,когато трудовият договор подлежи на прекратяване с предизвестие е разрешен с решение № 337 от 30.04.2010г. по гр.дело № 1188/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието ,че когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие съгласно чл.335 ал.1 т.1 КТ прекратяването настъпва по силата на закона с изтичането на срока на предизвестието,а заповедта има само констативен характер.Това разбиране е възприето и в мотивите на обжалваното решение.
Останалите въведени основания за касационно обжалване не следва да се разглеждат с оглед разрешението на поставените въпроси със задължителната практика на ВКС,обективирана в посочените решения.
Не следва да се обсъждат и поставените в изложението въпроси,по които не се е произнесъл въззивния съд,тъй като същите не са относими къ м допустимостта на касационното обжалване.При преценката за допускане на касационно обжалване касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Посочените в изложението въпроси налице ли е реално съкращение в щата и извършено ли е то по установения ред и от компетентен орган се отнасят до преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение.Тя може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 225 от 7.12.09г.,постановено по в. гр.дело № 316/09г.на Габровския окръжен съд по жалба на И. С. Х..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.