2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1244
София, 29.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 564/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Софийският районен съд, с решение от 23. 5. 2008 г. по гр. д. № 18853/2006 г. е осъдил Р. Д. от[населено място] да заплати на [фирма],[населено място], на основание чл. 207, ал.1, т. 2 КТ, сумата 16 003.60 лв.- липсващи парични средства от касата на дружеството, със законната лихва, считано от 7. 9. 2006 г. и отхвърлил иска за горницата до предявения размер на сумата 18 180.69 лв.. С решението е осъдена Д. да заплати на [фирма], на основание чл. 86 ЗЗД, сумата 1 047.47 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главницата и да заплати сумата 1 414.71 лв. разноски по делото. С първоинстанционното решение е осъдено [фирма] да заплати на Д. сумата 106.43 лв. разноски по делото. По жалби на двете страни е образувано гражданско дело № 2939/2008 г. на С. градски съд, който с въззивно решение от 8. 10. 2009 г. е отменил частично първоинстанционното решение в частта за уважаване на претенциите. С решение по същество, градският съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която Р. Д. е осъдена да заплати на [фирма] сумата 10 885.10 лв. и отхвърлил иска за сумата 5 118.50 лв. – разликата до присъдената от първоинстанционния съд, сума от 16 003.60 лв.. С решението по същество, градският съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която Д. е осъдена да заплати на [фирма] сумата 652.87 лв., на основание чл. 86 ЗЗД, и отхвърлил иска за разликата от 394.60 лв. до размер на сумата 1 047.47 лв., присъдена от първоинстанционния съд. Въззивният съд се е произнесъл и относно разноските, направени от двете страни, като е постановил Д. да заплати на [фирма] крайната сума 1 013.70 лв. за разноски пред двете инстанции, а [фирма] да заплати на Д. крайната сума 663.12 лв. разноски за двете инстанции.
Ищецът по делото [фирма] е подал касационна жалба срещу въззивното решение в частите, с които е отхвърлен искът по чл. 207, ал. 1 КТ за сумата 5 118.50 лв., отхвърлен е искът по чл. 86 ЗЗД за сумата 394.60 лв. и е направено разпределение на разноските по делото. Към жалбата е приложено изложение на основания за допустимост на касационно обжалване.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена и от Р. Б. Д. в частта за уважаване на исковете, към която е приложено изложение за допустимост на жалбата.
Касационният съд счита, че не са налице основания за допустимост на двете касационния жалби, тъй-като въззивното решение не съдържа произнасяне по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В изложението за допускане на касация, представено от [фирма], се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика по материалноправния въпрос за презумпцията за причиняване на щета от отчетника и по процесуалноправния въпрос за разпределение на тежестта на доказване. Жалбоподателят се позова на приложени решения на други състави на касационния съд, с които е прието, че при липса на материални ценности, поверени на отчетника, се презумира, че щетата е причинена от него. В случая, обаче, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с този принцип, като е съобразил, че отговорността на ответницата по иска може да бъде ангажирана само за суми, за които тя е съставила фактури. От анализа на писмените доказателства, въззивният съд е установил, че две от фактурите /съответно за сума 135.22 лв. и за 970.20 лв./ не са съставени от ответницата, а за други две фактури на обща стойност 1 309.32 лв. е предвидено плащане не в брой, а с платежно нареждане. Следователно решаващият извод на съда за отговорността на ответницата е направен въз основа на доказателствата по конкретното дело, а не в несъответствие с принципа за презумптивна връзка между щета и отговорност на отчетника или в нарушение на процесуалните правила за разпределение на доказателствената тежест.
Необосновано е искането на жалбоподателката Р. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта за уважаване на исковете. В представеното от Д. изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК не са конкретизирани правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд в противоречие със задължителната съдебна практика, които са разрешавани противоречиво или са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Заявените от жалбоподателката твърдения и доводи се отнасят до правилността на въззивното решение, излагат се съображения за принципни изисквания относно производството по акт за начет, но тези обстоятелства са неотносими към разрешаването на въпроса за допускане на касация, в съответствие с уредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 8. 10. 2009 г. по гр. д. № 2939/2008 г. на Софийския градски съд по жалбата на [фирма],[населено място] и по жалбата на Р. Д. от[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: