О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
София 09.05.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осми май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1483 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. опера –Б.,представлява от директора А. Т. срещу решение № VІ-74 от 28.07.11г.,постановено по гр.дело № 1199/11г.на Окръжен съд – Бургас,с което е потвърдено решение № VІІІ-855 от 26.05.11г.по гр.дело № 1892/11г.на Районен съд -Бургас.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ,предявени от Л. Н. К..
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочат визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Приложена е съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба Л. К. чрез пълномощник адв.Ж. М. моли да не се допуска касационно обжалване.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 4 от 14.02.11г.на директора на Д. опера-Б.,с която на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, е прекратено трудовото правоотношение с Л. К.,на длъжност”артист-оркестрант”,е незаконосъобразна.Направен е извод,че е нарушена разпоредбата на чл.333 ал.1.т.3 КТ- не е взето предварително разрешение от инспекцията по труда за уволнението на ищеца с оглед наличието на болест по Наредба № 5 /87гна МНЗ.
Не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата.
Основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая формулираният от касатора въпрос: „дали ищецът преди уволнението на основание съкращение в щата се ползва със закрила по чл.333 ал.1 т.3 КТ и дали е извършено законосъобразно” се покрива с предмета на спора,но доколкото може да бъде уточнен се отнася до задължението на работодателя за спазване на закрилата по чл.333 КТ. На същия е дадено разрешение с решение № 492 от 17.06.10г.по гр.дело № 477/10г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.Прието е,че закрилата по чл.333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. Ето защо за нейното приложение няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл.2 от Наредба № 5 от 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ, а има единствено значение дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в чл.1 от Наредбата. Практиката допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен характер и то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване за което се предвижда закрила. Във всички други случаи неизпълнението на задълженията на работника да уведоми работодателя за заболяването или да представи документи за него няма правно значение за действието на закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ. Тя се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него.В случая въззивният съд е приел,че работодателят е знаел за болестта на К. преди връчване на уволнителната заповед на 14.02.11г.,тъй като с декларация от 4.01.11г.той го е уведомил.Изводът на въззивния съд,че уволнението е извършено в нарушение на чл.333 ал.1 т.3 КТ е съобразен със задължителната практика.
Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК.В случая практиката на съдилищата е уеднаквена с посоченото по –горе решение по чл.290 ГПК.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация направените разноски съгласно приложения списък по чл.80 ГПК в размер на 100 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № VІ-74 от 28.07.11г., постановено по в.гр.дело № 1199/11г.на Окръжен съд – Бургас по жалба на Д. опера-Б..
ОСЪЖДА Д. опера- Б., [улица] да заплати на Л. Н. К.,жив.гр.Б.,ул.Х. А.”№ , ет. сумата 100 лв /сто/разноски по делото за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.