О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
София, 17.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 19 ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 5606/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
[фирма], [населено място] е подало касационна жалба против решение по гр. д. № 1088/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, приложило изложение на основания за допускане на касационно обжалване и съдебни актове – определения и решения на състави на ВКС.
Ответниците по жалбата, ищци по делото, С. Ч. – Б., Н. Б. и К. Б., всички от [населено място], не са взели становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Пловдивският районен съд, с решение по гр. д. № 14865/2012 г. е осъдил [фирма] да заплати на всеки от тримата ищци, сума в размер на 2858,60 лв., представляваща неизплатена, припадаща се част от трудовите възнаграждения, дължими на наследодателя им Г. Б. за периода от декември 2009 г. до ноември 2010 г., да заплати на всеки от тримата ищци по 10,52 лв. – неизплатена припадаща се част от обезщетението за забавено плащане на главницата от по 2858,60 лв. и да им да заплати сумата 1111,33 лв., на всеки от тримата, представляваща неизплатена припадаща се част от обезщетението за командировка за 2008 г. и 2009 г. на наследодателя им Г. Б.. Решението е потвърдено от Пловвдивския окръжен съд с обжалваното решение, постановено на 16 май 2013 г.. Въззивният съд е приел, че вземанията на наследодателя на ищците Г. Б., произтичащи от прекратеното му трудово правоотношение с работодателя [фирма] и техния размер са безспорно установени от писмените доказателства – служебна бележка от 19. 08. 2011 г., издадена от ответника, удостоверяваща тези задължения и включването им в списъка на приетите вземания от синдика в откритото производство по несъстоятелност на работодателя. Посочено е, че ответникът не оспорва факта за наличие и размера на тези задължения, т. е. фактическата основателност на претенциите на ищците, а оспорва процесуалната им допустимост по общия исков ред, като се позовава на чл. 687, ал. 1 от Търговския закон, в съответствие с която разпоредба, вземането на Г. Б., произтичащо от трудовото му правоотношение с ответника, е вписано служебно от синдика на дружеството, обявено в несъстоятелност, в списъка на приетите вземания и не е налице „трудов спор” между работника и дружеството работодател. Въззивният съд е оставил без уважение това възражение, като се е позовал на чл. 637, ал. 6, т. 2 ТЗ, че недопустимостта за образуване на нови съдебни производства по имуществени граждански дела след откриване на производство по несъстоятелност не се отнася за дела по трудови спорове, каквото е настоящото дело.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 ГПК по съображения, че решаващият въззивен съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практика на ВКС – приложените към изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, определения и решения на състави на касационния съд по търговски дела. В изложението са формулирани три въпроса, но те имат едно и също значение – когато синдикът е включил служебно вземането на работника в списъка с приетите вземания по чл. 687, ал. 1 ТЗ, списъкът е одобрен с влязло в сила определение на съда по несъстоятелност по чл. 692, ал. 1, респк. ал. 4 ТЗ и няма заведени искове от други кредитори по чл. 694 ТЗ, гарантиран ли е работникът, че ще получи вземането си по реда на ТЗ и предявяването на осъдителен иск по общия ред е безпредметно, т. е. 1. такъв иск е недопустим, 2. описаната фактология представлява отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на осъдителен иск и 3. недопустимо е позоваването на чл. 637, ал. 6, т. 2 от Търговския закон.
Искането е неоснователно. Твърдението за недопустимост на предявените осъдителни искове поради липса на правен интерес е несъстоятелно, след като ответникът по делото не е оспорил наличието и размера на заявените вземания и не е твърдял, че е изпълнил задължението си по тези вземания. При наличие на изричната разпоредба на чл. 637, ал. 6, т. 2 ТЗ, че след откриване на производство по несъстоятелност е допустимо образуване на граждански дела по трудови спорове, както жалбоподателят, така и съдът, не могат да преценяват практическата целесъобразност на образуването на такива дела и въз основа на такава преценка да се произнасят по допустимостта на исковете.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 16. 05. 2013 г. по гр. д. № 1088/2013 г. на Пловдивския окръжен съд по жалбата на „М.- , АД, [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: