3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1116
гр.София, 25.10.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N382 описа на ВКС за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 22.12.2011г. по гр.д.№1282/2011г. на ОС Велико Търново, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
Жалбоподателят – В. ун “Св.св. К. и М.”, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и за развитието на делото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответницата К. Г. Д., в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване..
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решетние, е уважил искове на К. Г. срещу В. ун “Св.св. К. и М.”, с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ. Съдът е признал уволнението на К. Г. за незаконно и е отменил заповед № 413/14.06.2011 година на ректора на В. ун “Св.св. К. и М.”, с която е прекратен трудовия договор на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ, във вр. с чл.187, т.7 и 10 КТ/ за уронване доброто име на учреждението и други тежки нарушения на трудовата дисциплина/ като незаконосъобразна, възстановил я е на заеманата от нея длъжност „главен асистент”, с място на работа С. факултет преподавател катедра “М. и туризъм” и е отхвърлил е като неоснователен и недоказан предявения иск по чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставането и без работа поради уволнението в размер на 689,40 лева месечно трудово възнаграждение.
Прието е по делото, че ответницата по жалба е преподавател във В. университет “Св.св. К. и М.” и е депозирала предложение относно „ административно – стопански мерки за успешна реализация на проект „Т. мрежи за развитие на културен туризъм”, свързани с етапа на договаряне по Програмата за трансгранично сътрудничество Р. – Б 2007 – 2013, партньор по който проект е университета, а г-жа Г. е включена в състава на групата, която ще работи по проекта на университета. Установено е, че К. Г. е отправила предложение на [община], в качеството си на ръководител на авторски екип за изработване на проект „Т. мрежи за развитие на културен туризъм”, адресирано съответно до кмета на общината, председателя на Общинския съвет и ректора на университета, с конкретни и обосновани предложения във връзка с процеса на договаряне за съвместно изпълнение на проекта. Съдът е приел, че неправилно във връзка с тези предложения и е наложено най-тежкато наказание- “дисциплинарно уволнение”, тъй като те не съставляват нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 КТ, а и са израз на нейно гарантирано от Конституцията на Р. България основно право на свободно изразяване на мнение. Изложени са съображения за това, че макар с предложенията да е изразила мнение и за професионалния опит и участието на отговорния представител на университета в проекта, К. Г. не е накърнила добро име на университета. Прието е, че направените предложения не сочат на тежко нарушение на трудовата дисциплина, което наред с наложено й през 2010г. друго наказание, да съставлява основание за уволнение поради неизпълнение на други трудови задължения по смисъла на чл.187, т.10 КТ.
Като е обжалвал решението на въззивния съд В. университет “Св.св. К. и М.”, чрез процесуалния си представител, е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода по спора, а именно по въпроса дали действия, извън внемените на работника с длъжностна характеристика, представляващи уронване доброто име на предприятието, съставляват основание за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”. Поддържа се, че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и за развитието на делото. Представя решение от 04.11.1999г. по гр.д.№238/1999г. на ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че робтникът е длъжен да пази доброто име на предприятието и решение от 02.05.1995г. по гр.д.01209/1994г. ІІІ г.о. на ВКС в което е прието, че злоупотреба с доверието на предприятието е налице, когато служителят използва оказаното му доверие за извличане на опредлена облага.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о, намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съдът е постановил решението си като е взел предвид доказателствата по делото и съдебната практика, включително изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д. № 1734/ 2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., в която се приема че, съгласно чл. 126, т. 9 КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Приема се, че неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение – злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността и нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател и злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага или възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие. Постановеното от въззивния съд решение не влиза в противоречие с даденато разрешение в цитираното решение на ВКС и с представените от жалбоподателя решения, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 КТ.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения материалноправен въпрос, тъй като установената практика не е неправилна нито се налага нейната промяна поради промяна в обществените отношения, които са регуларани от конкретната правна норма. Не се налага и тълкуване по приложение на самия закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съответствуват на точното приложение на материалния закон. Само при необходимост от преодоляване на погрешните виждания относно прилагането на закона, когато се налага формирането на нова съдебна практика по конкретни разпоредби би било налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.12.2011г. по гр.д.№1282/2011г. на ОС Велико Търново
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: