О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1035
С. 06.10.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 590 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. К. Б. и В. К. С. чрез адв.Н. А. срещу решение № 76 от 9.11.09г.по гр.дело № 180/09г.на Б. апелативен съд.С него е отменено решение № 133 от 10.06.09г.по гр.дело № 548/08г.на Б. окръжен съд и вместо него е постановено друго,с което е развален сключения на 5.04.05г.между Г. Т. Д. и наследодателката на ответниците П. Ф. Б. –негова бивша съпруга,договор за прехвърляне на ? ид.ч.от следния недвижим имот: апартамент № 84 със застроена площ 65.83 кв.м.,находящ се в гр.Бургас,ЖК”Б. М.” бл.3 вх.Д ет.4,ведно с прилежащото избено помещение № 894 и 0.870% от общите части на сградата и от правото на строеж,срещу задължението на приобретателката да гледа и издържа прехвърлителя,оформен с нот.акт № 56/05г.на нотариус Ц. А. с район на действия Районен съд-Бургас.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК.Приложени са решения на КС,задължителна практика на ВС и ВКС и решения на състави на ВКС.В самото изложение се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В писмен отговор ответницата по касационната жалба К. Д. Д. чрез адв.Божан Б. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.Решенията на Конституционния съд не се вземат предвид при преценката за допустимост на касационното обжалване.В случая поставеният процесуалноправен въпрос относно правомощията на въззивната инстанция не е разрешен в противоречие с ТР № 1 от 4.01.01г.по гр.дело № 1/00г.на ОСГК на ВКС.В него е прието,че за валидността и допустимостта на решението на първата инстанция въззивният съд следи служебно,а при проверка на правилността му съдът не е обвързан от оплакванията н жалбата,а разглежда спора по същество,без да изхожда единствено от наведените от въззивника основания на порочност на обжалваното решение –т.4.Именно в изпълнение на тези свои задължения въззивният съд е обсъдил в мотивите на решението си оплакването на жалбоподателя за недопустимост на първоинстанционното решение поради произнасяне „свърхпетитум”,като го е приел за неоснователно,след което е разгледал спора по същество,като е направил свои самостоятелни фактически и правни изводи.
Не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.В случая не е формулиран ясно и конкретно правен въпрос от значение за изхода на делото,разрешен в противоречие с цитираните съдебни решения.Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора,както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на спора само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.Изложените от касатора доводи за неправилност на решението биха могли да се разглеждат като касационни основания по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Липсват конкретни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение на спора влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото при наличие на утвърдена практика по приложението на чл.87 ал.3 ЗЗД.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 76 от 9.11.09г.,постановено по гр.дело № 180/09г.на Б. апелативен съд по жалба на И. К. Б. и В. К. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.