О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
София 09.05.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седми май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 91 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. А. Г. чрез процесуален представител адв.К. Г. срещу решение № 272 от 14.08.12г.по в.гр.дело № 1098/11г.на Окръжен съд – Благоевград,с което е потвърдено решение № 811 от 4.02.11г. на Районен съд – Разлог,постановено по гр.дело № 1281/07г.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т. ГПК.Жалбоподателката поддържа,че въпросът за доказателствената тежест при доказване на извършени подобрения е разрешен в противоречие с приложеното решение № 1375 от 17.02.09г.по гр.дело № 4656/07г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по отм.ГПК.В самото изложение се излагат аргументи за неправилност на решението.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба М. А. К. чрез адв.А. К. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че страните по делото са съсобственици при равни квоти от по Ѕ ид.част на недвижим имот в [населено място], [улица],представляващ УПИ кв.36 по плана на [населено място] заедно с находящата се в него двуетажна масивна жилищна сграда,притежаваща статут на архитектурно- строителен паметник на културата с категория”ансамблово значение” и стопански постройки.На 25.06.07г.между ищецът М. К. и СД”К.”гр.Б. е сключен договор за строителство – ремонт на жилищната сграда на [улица],с приложена сметка за изплащане на СМР на обща стойност 13 049 лв.Съдът е възприел заключението на тройната съдебно-техническа експертиза,според която стойността на извършените СМР възлиза на 13 602.82 лв ,като в резултат стойността на имота се е увеличила с 13 600 лв.От събраните по делото доказателства –копие от вносна бележка и показанията на св.К. е прието,че извършените СМР са заплатени от ищеца М. К..При тези данни по делото въззивният съд е направил извод,че отношенията между страните следва да се уреждат съгласно чл.30 ал.3 ЗС.Изложил е съображения,че ответницата П. Г. следва да заплати както необходимите разноски за запазването на вещта,както и извършените подобрения,извършени от другия съсобственик,като по повод подобренията следва да намерят приложение правилата относно водене на чужда работа без пълномощие.Съсобственикът,извършил разноските има право да получи от другия съсобственик стойността на обогатяването,т.е.сумата,с която се е увеличила частта му вследствие подобренията,поради което ответницата е осъдена за сумата 6 524.50 лв съобразно дела й в съсобствения имот.
В ТР № 1 /19.02.10 г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение,че общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Приложеното изложение не отговаря на изискването на чл.280 ал.1 ГПК касаторът да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на делото,който да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.Доколкото е формулиран въпрос, той касае доказването на твърдяни от страната извършени подобрения. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е приел този факт за доказан.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касационно обжалване. Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допусната касация.
По изложените съображения настоящият състав приема,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото пред касационната инстанция в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 495 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 272 от 14.08.12 г., постановено по гр.дело № 1098/11г.на Окръжен съд – Благоевград
ОСЪЖДА П. А. Г. да заплати на М. А. К. направените пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 495 лв /четиристотин деветдесет и пет/
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.