3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1182
София, 20.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1844/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Б. І” Е., [населено място] против решение на Софийския окръжен съд по гр. д. № 276/2010 год.. Към жалбата са приложени изложение на основания за допускане на касационно обжалване и решения на съдилища.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Земеделска кооперация „Т.”, [населено място], Софийска област счита жалбата за недопустима и неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по иск на ЗК „Т.” срещу „Б. І” Е. за заплащане на сумата 4419.26 лв., от която 3600 лв. главница, представляваща стойността на унищожен ечемик на кооперацията, посаден на площ 100 дка при среден добив от 100 кг на декар и сумата 819.26 лв.- лихва върху главницата за периода от 30. 8. 2007 г. до завеждане на исковата молба на 12. 3. 2009 г..Ботевградският районен съд с решение по гр. д. № 17682009 г. е отхвърлил иска. Софийският окръжен съд, с въззивно решение от 20. 7. 2010 г. е обезсилил решението и върнал делото на районния съд за ново разглеждане. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй-като е квалифицирал претенцията по чл. 49 ЗЗД и е преценявал отговорността на ответника по иска с оглед на правилата за непозволено увреждане. Окръжният съд е посочил, че предмет на делото е иск за неизпълнение на договор с правно основание чл. 101 ЗЗД, по който първоинстанционният съд не се е произнесъл. С оглед на тези съображения, окръжният съд е постановил решението си за обезсилване на решението на районния съд и връщане на делото за ново разглеждане от същия съд.
Искането на жалбоподателя „Б. І” Е. за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Посочено е, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и този въпрос е за възможността на ищеца с въззивната му жалба да се позове на неправилна квалификация на иска, въпреки че в доклада на първоинстанционния съд, който му е бил надлежно съобщен, е определена съответната правна квалификация, която не е била оспорена от ищеца. Жалбоподателят изтъква, че уредбата по чл. 140 ГПК е нова, липсва съдебна практика по въпросите за приложението на разпоредбата и това касае развитието на правото.
Искането е неоснователно, тъй-като по настоящото дело в доклада по чл. 140 ГПК на първоинстанционния съд не е фиксирана правната квалификация на иск и не е имало фактическо основание за ищеца да прави възражения за неточно или неправилно квалифициране на претенцията му.
Основателно е искането за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за съответствие на съдебното решение с действителното искане, така както то е конкретизирано от ищеца. Приложените решения на състави на ВС – решение № 620/1993 г. и решение № 612/1996 г., сочат на възприета от съдилищата практика, че с диспозитива на решението следва да се даде защита на правото съобразно предявеното основание и в рамките и по начина, поискан от ищеца. В случая, диспозитивното произнасяне на първоинстанционния съд напълно съответства на петитума на исковата молба – претенцията за заплащане на общата сума 4419.26 лв.. Съображенията на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска, съдържащи се в мотивите на решението му, включително квалифицирането му по чл. 49 ЗЗД, не се ползват със сила на пресъдено нещо, а само подготвят постановяването на диспозитива – ТР № 1/2001 г., т. 18. Съгласно т. 19 на същото тълкувателно решение, въззивният съд действа като решаваща инстанция и е длъжен при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал, да направи сам своите изводи по съществото на делото. Софийският окръжен съд не е процедирал по този начин. Въпреки, че не е възприел дадената от районния съд квалификация на спорното право и е приел друга квалификация, съдът фактически се е десезирал от задължението му да се произнесе по спора като даде точната квалификация на иска след правилно субсумиране на доказаните правнорелевантни факти. Погрешната квалификация на спорното право от първоинстанционния съд не съставлява произнасяне по непредявен иск, а е произнасяне по предявения иск, но при неточно – неизчерпателно интерпретиране на фактите и неточно прилагане на материалния закон, което е предпоставка за отмяна на решението и постановяване на решение по същество от въззивната инстанция.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 20. 7. 2010 г. по гр. д. № 276/2010 г. на Софийския окръжен съд по жалбата на „Б. І” Е..
УКАЗВА на „Б. І” Е., [населено място] да внесе 89 /осемдесет и девет/ лева държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество.
След изпълнение, делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: