3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1278
гр.София, 28.11.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 638 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 01.03.2012г. по гр.д.№30/2012г., с което ОС Монтана е отхвърлил искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателите Н. И. Н. и М. И. Н., чрез процесуалния си представител поддържат, че с решението е даден отговор на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките на чл.280 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените искове на Н. и М. Н. срещу ЕТ ”Ф. Р. –к-Р. И., с правно основание чл. 59 и чл. 86 ЗЗД.
Установено е по делото, че с нотариален акт №г. К. М. е дарил на внуците си Н. и М. И., при равни права за двамата, недвижим имот – 7/8 идеални части от дворно място, цялото от 730 кв.м в [населено място], както и че с констативен нотариален акт №г. [фирма] е признат за собственик на я недвижим имот: едноетажна масивна сграда, обособена в “Магазин за хранителни стоки и кафе – сладкарница” със застроена площ 140 кв.м в [населено място]. Прието е за установено, че на 06.02.2009г.по образувано изпълнително дело № г.по описа на ЧСИ въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№ г.на РС Монтана са отнети от ответника по делото и са предадени на жалбоподателите – ищци по делото около 210 кв.м. от процесния имот и е извършен въвод в недвижимия имот по изпълнителния лист, върху който се намира сграда със застроена площ от 140 кв.м., собственост на ответника. Прието е същот така, че изграденитя от ответника в имота на ищците обект съществува и в момента и претенциите са за заплащане на обезщетение за неползване на терена, върху който е изграден описания обект, тъй като за времето от 01.02.2009г. до 01.04.2009г. ответникът ползувал имота без да има правно основание за това.
Установено е също така, че с влязло в сила на 23.11.2010г. решение по гр.д.№110/2009г. на РС Монтана, е обявен за нищожен договора от 16.09.1999г., сключен между [община] и ответника за прехвърляне на правото на строеж на посочения търговски обект и ответникът е осъден на основание чл. 109 от ЗС да го премахне от имота на ищците.
При така установените факти по делото въззивният съд е счел, че до влизането в сила на решението по иска по чл.109 ЗС ответникът е имал право да ползува земята, върху която е изграден търговския обект доколкото това е било необходимо за ползването му и едва с уважаване на иска по чл. 109 ЗС се поражда правото на жалбоподателите за претендират обезщетение за неползуване на тази част от имота, върху която стои незаконно изградената сграда. Изложени са съображения, за това, че периодът, за които е претенцията, е преди влизане в сила на това решение, поради което искът с правно основание чл. 59 ЗЗД е неоснователен, тъй собствениците не е обеднял за сметка на ответника, който се е обогатил неоснователно, а като акцесорен е неоснователен и искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител, поддържат, че съдът е дал отговор на на правен въпрос от значение за спора, за това когато договор за отстъпване право на строеж бъде прогласен за нищожен налице и е основание за претендиране на обезщетение от собственика на терена за това, че носителят на ограниченото вещно право е ползувал имота съобразно предназначението на построената сграда. Поддържат, че този въпрос е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Представя решение от 01.03.1980г. по гр.д.№86/79г. ОГК на ВС, в което е прието, че когато е получено нещо въз основа на нищожен договор, е налице начална липса на основание и може да се претендира връщането му на основание чл.55 ЗЗД.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. На поставения въпрос е даден отговор в практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения: решение от 25.05.2011г. по гр.д.№551/2010г. ІІ г.о. на ВКС, решение от 13.06.2012г. по т.д. №1078/ 2010г., ІІ т.о. на ВКС., според която при уважаване на иск по чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД се дължи връщане на даденото по нищожния договор, не е налице неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД. Приема се, че за да е основателен иск по чл.109 ЗС следва да е налице въздействие, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което обективно се създават пречки за установения правен режим на ползуване на имота и по този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки правото на собственост да бъде упражнявано в пълен обем. Посочва се, че пречките за ползуването на имота следва да са обективни, т.е. самото им естество да препятствува възможността за ползуване на имота и то чрез осъществяване на въздействие върху самия имот не според неговото предназначение. Съобразявайки се с тази практика съдът е приел, че едва с уважаване на иска по чл. 109 ЗС се поражда правото на собственика на терена да претендира обезщетение за неползуване на тази част от имота, върху която стои изградена сграда, тъй като към този момент се признава за установено, че са налице обективни пречки за него да упражни правото си на собственост в пълен обем, което води и до неговото обедняване за сметка на лицето, създало пречките и до този момент не може да се приеме, че е налице неоснователно ползуване на терена под сградата от построилото я лице.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 01.03.2012г. по гр.д.№30/2012г. на ОС Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: